Спретнат млад мъж, чийто вид разкриваше неговата изпълнителност, облечен в консервативен тъмносив костюм, се доближи до него. Имаше вдървените и безизразни маниери, така високо ценени напоследък у випускниците от академията на ФБР.
— Доктор Смит?
Джон кимна любезно.
— Точно така.
— Заместник-директор Пиърсън ви очаква в командния център — каза младежът. — С удоволствие ще ви придружа.
Смит прикри киселата си физиономия. Явно жената, която наричаха Снежната царица, нямаше да го остави на мира. Нямаше да му позволи да се измъкне, без да чуе какво мисли ФБР за това, че друга правителствена служба, в случая Пентагонът, навлиза в неговата територия.
Припомни си предупреждението на Фред Клайн да действа дискретно и последва мъжа, без да вдига шум. Минаха през цял лагер от фургони и огромни палатки. Електрически и оптични кабели свързваха временните работни щабове. Сателитни чинии и късовълнови релейни станции бяха разположени пред тях. Преносими генератори бучаха наблизо, доставяйки допълнителна енергия.
Смит беше впечатлен. Този команден център не отстъпваше на дивизионните щабове, които беше видял по време на операцията „Пустинна буря“, при това работеше безотказно. Кит Пиърсън не можеше да се похвали с топлота и чар, но явно умееше да организира операция.
Нейният работен терен представляваше малка палатка в най-отдалечения край. Вътре имаше само маса и един стол, генератор за лаптопа й, кодиран телефон, електрически фенер и походно легло.
Смит бързо преглътна изненадата си, след като забеляза леглото. Това сериозно ли беше?
— Да, доктор Смит — каза Пиърсън строго, доловила едва забележимото трепване в погледа му. — Наистина смятам да спя тук. — Лека безизразна усмивка премина през бледото лице, което можеше да мине за привлекателно, ако в него имаше малко повече живот. — Може да е спартанско, но поне е недостъпно за медиите, което по моя преценка е божия благодат.
Тя се обърна към младия агент, който стърчеше до отвора на палатката.
— Това е всичко, агент Наш. Подполковник Смит и аз ще си поговорим насаме.
Започна се, осъзна Смит — тя нарочно мина към военния му ранг. Той реши да се опита да й спести възраженията към присъствието му тук.
— Преди всичко искам да ви уведомя, че не съм тук да се меся в разследването ви.
— Наистина? — попита Пиърсън. Сивите й очи бяха леденостудени. — Струва ми се малко вероятно… Освен ако не сте нещо като военен турист. И при такова положение присъствието ви е еднакво нежелателно.
Дотук с любезностите, помисли си Смит, и стисна зъби. Явно щяха да водят словесен дуел, отколкото нормален разговор.
— Вие сте запозната със заповедите и разрешителните, свързани с мен, госпожо. Тук съм само да наблюдавам и да помагам.
— При цялото ми уважение, не се нуждая от помощта на Съвета на началник-щабовете или на военното разузнаване — или който там е издал заповедите — отряза го Пиърсън. — Честно казано, не познавам никой друг, който да е в състояние да причини повече неприятности от вас, а аз не се нуждая от тях.
Смит запази привидно самообладание.
— Наистина? И по какъв начин?
— Само с присъствието си — отговори тя. — Може да сте пропуснали тази мажа подробност, но Интернет и таблоидите са пълни с информация, че „Телър“ е бил център на секретна военна програма за създаване на оръжия, базирани на нанотехнологиите.
— Тези слухове са абсолютна измислица — каза натъртено Смит.
— Наистина ли?
Смит кимна.
— Видях цялата изследователска дейност с очите си. Никой в „Телър“ не работеше върху нещо, което би могло да има военно приложение.
— Вашето присъствие в института е именно моят проблем, полковник Смит — повтори Пиърсън ледено. — Как предлагате да обясним факта, че са ви прикрепили да наблюдавате тия нанотехнологични проекти?
Смит сви рамене.
— Лесно. Аз съм лекар и молекулярен биолог. Моите интереси в Ню Мексико бяха чисто медицински и научни.
— Чисто медицински и научни? Не забравяйте, че прочетох свидетелските ви показания и вашето досие в Бюрото — възрази тя. — Знаете твърде добре как се убива лесно и ефикасно за доктор. Стрелково обучение и владеене на бойни изкуства не се връзват много с обичайните програми по медицина, не мислите ли?