Тя обаче не каза нищо. Устните й останаха плътно затворена тънка линия. Сивите й очи се бяха вторачили в далечна точка, някъде извън очертанията на палатката й.
— Разбирате какво означава това, нали? — подкани я Смит настоятелно. — Означава, че терористите са пристигнали в „Телър“ със собствени наномеханизми, предварително произведени — наномеханизми, замислени от самото начало да избият хиляди. Които и да са тези хора, те не може да са от Движението на Лазар, освен ако не смятате, че Движението разполага със собствена нанотехнологична лаборатория.
Най-после Пиърсън обърна погледа си към него. Върху дясната част на лицето й трепна мускулче. Тя се намръщи.
— Ако вашата хипотеза е вярна, може да се окаже точно така, докторе. — После поклати глава. — Но има едно голямо ако, а освен това не мога да пренебрегна всички останали улики за участието на Движението на Лазар.
— Какви други улики? — попита рязко Смит. — Имате ли данни кои са терористите, ликвидирани от сержант Диас и от мен? Не може да нямате досиетата им в Бюрото. Тези типове бяха професионалисти. Нещо повече, професионалисти с достъп до свръх секретните процедури и планове на „Сикрет Сървис“. Хора като тях не се задържат дълго по улиците да търсят работа.
Пиърсън отново не каза нищо.
— Добре, а техните автомобили? — притисна я Джон. — Тези огромни черни машини, които караха? Бяха паркирани пред сградата. Вашите агенти още ли не са ги проследили?
Тя се усмихна студено.
— Извършвам разследването по строг ред, полковник Смит. Това означава, че не разгласявам наляво и надясно всяко предварително сведение. Сега, докато убедя когото трябва да ми позволи да ви изритам оттук, можете да участвате във всичките ни брифинги. Когато имам факти, които да споделя с вас, ще ги чуете тук. Дотогава ви съветвам да запазите търпение.
След като Смит излезе от палатката, Кит Пиърсън отиде до бюрото си, обмисляйки безумните му твърдения. Беше ли прав офицерът от армията? Възможно ли бе оперативните агенти на Хал Бърк да са пуснали умишлено свои собствени машини за убиване? Поклати рязко глава, пропъждайки тази мисъл. Беше невъзможно. Трябваше да е невъзможно. Убийствата навън бяха непредумишлени. Нищо повече.
А убийствата вътре в сградата? — обаждаше се съвестта й. — Какво ще кажеш за тях? Жертви на война, самоуспокои се тя и се опита да си повярва. Нямаше да спечели нищо, като си губи времето да се бори с чувства на вина и съжаление. Имаше неотложни проблеми за решаване, най-важният от които бе да се отърве от подполковник Джонатан Смит. Направи й впечатление, че е човек, който няма да се задоволи да стои настрана, независимо колко пъти го предупреди.
Пиърсън смръщи вежди. Всичко зависеше от способността й да запазва контрола върху разследванията. Да допусне някой като Смит да се навърта наоколо и да разпространява хипотези, противоречащи на нейната официална линия, беше неприемливо — и опасно за нея, за Хал Бърк и за цялата операция ТОКСИН.
Кит Пиърсън не повярва, че Смит работи самостоятелно като научен наблюдател и офицер за свръзка с Американския армейски медицински изследователски институт за инфекциозни болести (ААМИИБ) или със Съвета на началник-щабовете. Притежаваше твърде много необикновени умения, твърде богат опит. А и в досието му във ФБР, което прочете, имаше няколко много сериозни празнини. Кои ли бяха истинските шефове на Смит? Военното разузнаване? Или някоя от правителствените секретни организации?
Вдигна слушалката на обезопасения телефон и набра седемцифрен номер.
— Бърк слуша.
— Кит Пиърсън е — каза тя. — Имаме проблем. Искам да наредиш подробно проучване на досието на подполковник Джонатан Смит.
— Името ми звучи доста неприятно — каза кисело колегата й от ЦРУ.
— Би трябвало — съгласи се тя. — Той е така нареченият доктор, който успя да ликвидира половината от леваците в твоя оперативен екип.
Седемнадесета глава
Тайна инсталация за нанотехнологично производство във вътрешността на Центъра
Нищо от външния свят не можеше да проникне лесно в строго обезопасените райони на Центъра. Докато работеха вътре, никой от тях не можеше да подуши соления дъх на намиращия се наблизо океан или да чуе рева на самолетите, които се подготвяха за излитане. Всичко беше изцяло стерилно и цареше пълна тишина.
Дори във външните райони на огромния таен лабораторен комплекс техниците и учените се движеха според строги правила — носеха стерилно хирургическо облекло, маски, които покриваха носа, устата и брадичката, предпазни очила и полиестерни шапки, наподобяващи капишоните на франкските рицари. Разговаряха шепнешком. Писмената работа вършеха изцяло по електронен път. В стерилните райони не се допускаха никакви справочници. Опасността от пренасяне на зараза по въздушен път се смяташе за твърде висока.