Вторият член на групата „Хораций“ насочи леко вляво пистолета и стреля отново. Ейвъри изстена и падна на колене, притискайки разкъсаното си гърло, от което изригваше кръв. Огромният кестеняв мъж натисна спусъка трети път, прицелвайки се този път право в челото на брадатия активист.
Пребледняла от ужас, Фрида Макфадън се обърна и направи опит да побегне в съседната стая. Едрият мъж я простреля в гърба. Тя се олюля, падна безпомощно върху дивана и застена от болка. Той прибра пистолета в джоба си, пристъпи напред, хвана главата й със силните си ръце и я стисна. Вратът й изпука.
Търс огледа трите тела, търсеше признаци на живот. Доволен се отправи към входната врата и я отвори. Двама от хората му го чакаха на площадката. Всеки държеше по два тежки куфара.
— Готово — уведоми ги той.
Отдръпна се и им направи място да минат. Никой не пожела да си губи времето да гледа труповете. Всеки, който работеше с братята Хораций, рано или късно свикваше с гледката на смъртта.
С бързи движения започнаха да изпразват куфарите, като наизвадиха пакети с пластични експлозиви, детонатори и часовникови механизми върху масата в трапезарията. Един от тях, нисък набит мъж със славянски черти, посочи към купчината дрехи, карти, химикали и бои върху масата и в кашоните на пода.
— Какво ще правим с това, Търс?
— Приберете ги — нареди зеленоокият. — Оставете само строителните дрехи, каски и фалшивите документи за самоличност. Сложете ги при материалите за бомби.
Славянинът сви рамене.
— Номерът няма да заблуди задълго полицията. След като американските власти направят изследвания, няма да открият следи от химикали върху труповете.
Високият кимна.
— Знам — каза той и се усмихна студено. — Но ще спечелим време.
Светлините, в бара на международното летище „О’Хара“ бяха силно приглушени в ярък контраст с ослепителните неонови лампи в коридорите и салоните за обработка на пасажерите. Дори и в този късен час на нощта беше доста препълнен. Преуморени и недоспали пътници търсеха утеха в сравнително тихия бар и в големи дози алкохол.
Хал Бърк седеше кротко на маса в ъгъла и отпиваше от рома с кола, който си поръча половин час по-рано. Часът на полета му до „Дълес“ наближаваше. Всеки момент щяха да повикат пътниците на борда. Вдигна очи, когато Търс седна на стола срещу него.
— Е?
Едрият мъж оголи зъбите си в самодоволна усмивка.
— Нямаше никакви проблеми — отговори той. — Информацията ни бе точна до последната подробност. Сега организацията на Движението в Чикаго е без ръководители.
Бърк се усмихна кисело. Високопоставените източници, които техният създател имаше в Движението на Лазар, бяха главният мотив да привлече зловещите, почти нечовешки създания Хораций в ТОКСИН. Макар и с неохота, Бърк си даваше сметка, че тези информатори бяха по-добри от всяка мрежа от източници, която бе имал възможност да създаде.
— Чикагската полиция ще види онова, което очаква да открие — продължи Търс. — Пластични експлозиви, детонатори и фалшиви документи.
— Плюс три трупа — напомни му служителят от ЦРУ. — Ченгетата може да се учудят на тази малка подробност.
Другият мъж поклати глава, отхвърляйки веднага опасението.
— Терористичните движения често унищожават свои съмишленици — каза той. — Полицията може да реши, че убитите са били смятани за слаби звена, или да заподозре, че съществува вражда между отделни фракции в Движението.
Бърк се съгласи. Едрият кестеняв мъж отново беше прав.
— По дяволите, случва се — каза той. — Понякога банда радикали с оръжия се оказват натясно под огромен натиск… И на някои от тях може да им избие чивията и да си го изкарат на другите. Предполагам, че това не е нещо необичайно.
Той отпи от питието си.
— Както и да е, поне ще си помислят, че взривяването на изследователския институт е било подготвяно от месеци — измърмори Бърк. — Това ще помогне в убеждаването на Кастила, че клането при института „Телър“ е дело на Движението на Лазар от начало до край. Че е нещо като запазена марка на тия копелета — начин да радикализират привържениците си ида ни притиснат политически. С малко късмет най-после президентът ще обяви цялото Движение за терористична организация.
Вторият член на групата „Хораций“ се усмихна колебливо.
— Вероятно.
Бърк стисна зъби, лицето му се опна, а старият белег отстрани на шията му побеля.
— Имаме още един, по-належащ проблем — каза той — В Санта Фе.