Изведнъж до тях долетя звук от автомобил, който профуча в северния край на площада. Спирачките му изскърцаха, той спря за миг, след което запраши на изток по авеню „Палас“ към околовръстното шосе за Пасо де Пералта.
— По дяволите — измърмори Питър. — Трябваше да се досетя, че тия юнаци имат подкрепление и са си осигурили начин да офейкат бързо, ако нещо се издъни. Както и стана. — Той вдигна браунинга си. — Ти се озъртай тук, Джон, докато направя бърз оглед.
Преди Смит да успее да си отвори устата, по-възрастният мъж се втурна напред и изчезна в сенките.
Говорителката на Движението на Лазар повдигна боязливо глава. По лицето й се стичаха сълзи, размазвайки мръсотията, полепнала по бледата й кожа.
— Приключи ли? — прошепна тя.
Смит кимна.
— Надявам се — каза й той, все още взирайки се в мрака около тях, за да се увери, че там няма никой друг.
Бавно, олюлявайки се, стройната жена седна. Тя се вторачи в Джон и в пистолета в ръката му.
— Ти не си истински репортер, нали?
— Не — отговори той тихо. — Страхувам се, че не.
— Тогава кой…
Питър Хауел се появи внезапно и прекъсна въпроса й.
— Офейкаха — каза той раздразнено. После погледът му падна върху мъжа с бръсната глава, когото Смит застреля. Закима доволно. — Поне оставиха тоя.
Той приклекна и обърна тялото. После поклати глава.
— Клетият човек е по-мъртъв и от Юда Искариотски — обяви спокойно Питър. — Улучил си го два пъти. Добро попадение за обикновен селски доктор, бих казал.
Претърси джобовете на мъжа за портфейл или документи, които да го идентифицират.
— Откри ли нещо? — попита Смит.
Питър поклати глава.
— Само кибритена кутия. — После погледна към американеца. — Който и да е наел тоя нещастник, се е погрижил да е чист, преди да го изпрати да го убиеш.
Джон кимна. Убиецът не носеше нищо, което да го свърже с хората, издаващи заповедите.
— Много лошо — каза той намръщено.
— Жалко е, когато противникът е обмислил всичко предварително — съгласи се Питър. — Но не всичко е загубено.
Бившият агент от САС извади малка камера от единия джоб на палтото и направи няколко снимки от близък план на лицето на мъртвия мъж. Използваше свръх скоростна лента и не му трябваше светкавица. После прибра обратно камерата и извади друг миниатюрен уред с големината на книга с меки корици. Имаше плосък екран и няколко копчета отстрани. Забеляза, че Смит го гледа с възхищение.
— Дигитален скенер за пръстови отпечатъци — обясни Питър. — Върши същата работа с чисти електрони вместо с мастило. — Зъбите му се белнаха в мрака. — Какво ли ще измислят сред време спецовете, а?
Работейки бързо, той притисна ръцете на мъртвеца към екрана — първо на дясната, а след това на лявата ръка. Устройството просветна, забръмча и започна да запаметява отпечатъците от десетте пръста.
— Събираш спомени за старостта, така ли? — попита Смит натъртено, напълно убеден, че неговият приятел отново работи за Лондон.
Уж пенсиониран, Питър периодично изпълняваше някои задачи главно за МИ-6, британското разузнаване. Той беше особняк и обичаше да действа сам, подобно на ексцентричните английски авантюристи, които много отдавна бяха помогнали за създаването на империята.
Питър само се усмихна.
— Не искам да те пришпорвам — каза Смит, — но мисля, че и ние трябва да се измитаме. Освен ако не желаеш да обясниш всичко това на полицията в Санта Фе.
Той махна с ръка към трупа на земята и надупчените с куршуми дървета.
Англичанинът го погледна въпросително.
— Много любопитно — каза той и се изправи на крака. Потупа малкия микрофон в ухото си. — Това чудо е настроено на честотите на полицията. И мога да те уверя, че местните блюстители на закона бяха много заети през последните няколко минути. Отговаряха на спешни обаждания откъде ли не… и всеки път от най-далечните покрайнини на града. Най-близката патрулка е на десет минути път от тук.
Смит поклати глава невярващо.
— Мили боже! Тия хора не се шегуват, а?
— Не, Джон — отговори Питър спокойно. — Не се шегуват. Затова силно ти препоръчвам да си намериш ново място за довечера. Дискретно и да не се набива на очи.
— О, боже! — дочуха тънък глас зад себе си.
И двамата се обърнаха. Хедър Донован се бе изправила и гледаше с ужас в мъртвото тяло.
— Познаваш ли го? — попита деликатно Смит.