Тя кимна с неохота.
— Не лично. Не знам дори името му. Но съм го виждала в лагера на Движението и на митинга.
— И в командния център на Движението на Лазар, както ти е добре известно — каза грубо Питър.
Стройната жена се изчерви.
— Да — призна тя. — Беше част от група активисти, доведени от организаторите… за „специални задачи“, както се изразиха.
— Като прерязването на оградата на института „Телър“, когато митингът се изроди — напомни й Питър.
— Да, така е — раменете й потрепериха. — Но никога не съм знаела, че носят оръжие. Или че ще се опитат да убият някого. — Тя ги погледна, а в очите й се четеше срам. — Изобщо не сме планирали да се случи нещо подобно!
— Подозирам силно, че в Движението на Лазар има неща, които дори не можете са си представите, госпожо Донован — каза сивокосият англичанин. — И смятам, че се спасихте по чудо.
— Тя не бива да се връща в лагера на Движението, Питър — даде си сметка Смит. — Твърде опасно ще е.
— Може и така да е — съгласи се по-възрастният мъж. — Нашите приятели с оръжията се изпариха засега, но може да има други, които едва ли ще се зарадват да видят госпожа Донован жива и здрава.
Лицето й пребледня.
— Има ли къде да отидете и да се покриете за известно време, роднини или приятели? Хора, които не са свързани с Движението на Лазар? — попита Смит. — За предпочитане далеч от тук.
Тя кимна бавно.
— Имам леля в Балтимор.
— Добре — отговори Смит. — Мисля, че трябва да тръгнете незабавно за там. Тази нощ, ако е възможно.
— Остави това на мен, Джон — каза Питър. — Твоето лице и името ти са прекалено добре известни на тези хора. Ако отидеш на летището с госпожа Донован, може да й послужиш за мишена.
Смит кимна.
— Вие също бяхте на митинга! — каза тя внезапно, взирайки се в лицето на Хауел. — Но казахте, че името ви е Малаки. Малаки Макнамара!
Той кимна с лека усмивка, а бръчките на лицето му станаха още по-дълбоки.
— Боен псевдоним, госпожо Донован. Измама, но необходима.
— Тогава кои сте в действителност вие двамата? — попита тя. Погледът й се отмести от кльощавия загорял англичанин към Смит и после пак се върна на него. — ЦРУ? ФБР? Някоя друга служба?
— Ако спрете да задавате въпроси, и ние няма да ви лъжем повече — каза Питър. Бледосините му очи примигнаха. — Ние сме ваши приятели. В това може да сте сигурна. — После изражението му стана сериозно. — Което не може да се каже за някои от бившите ви другари от Движението.
Двадесет и втора глава
Събота, 16 октомври
Щабквартирата на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния
Малко след полунощ директорът на ЦРУ Дейвид Хансън влезе забързано в офиса си със сив килим на седмия етаж. Въпреки че беше на крака от осемнадесет часа, той все още изглеждаше безупречен в добре ушития костюм, чиста риза и вратовръзка с перфектен възел. Хвърли загрижен поглед към изпомачкания и уморен мъж, който го очакваше.
— Трябва да поговорим, Хал — каза той строго. — Лично.
Хал Бърк, който оглавяваше специалната група за Движението на Лазар в ЦРУ, кимна:
— Добре, да поговорим.
Директорът на ЦРУ влезе във вътрешния кабинет и хвърли куфарчето си върху едно от двете удобни кресла с високи облегалки пред бюрото му. Махна на Бърк да седне на другото. После Хансън скръсти ръцете си и се облегна на лакти върху огромното празно бюро. Изгледа внимателно своя подчинен над върховете на пръстите си.
— Идвам от Белия дом. Както сигурно се досещаш, президентът не е особено доволен от нас и от ФБР.
— Предупредихме го какво може да се случи, ако Движението на Лазар издивее — отговори грубо Бърк. — Институтът „Телър“, лабораторията на „Телос“ в Калифорния и бомбеният взрив в Чикаго бяха само началото. Трябва да спрем тия подмолни действия и да ударим здраво Движението, преди да се окопае по-дълбоко. Някои от активистите му от средния ешелон все още са на светло. Ако успеем да ги пипнем и да ги пречупим, все още имаме шанс да проникнем във вътрешността. Това е най-доброто, което можем да направим, за да унищожим Движението на Лазар.
— Поставих този въпрос много настоятелно — каза му Хансън. — И не съм единствен. Кастила е подложен на натиск от лидерите и на двете партии в Сената и в Камарата на представителите.
Бърк кимна. В ЦРУ се говореше, че Хансън почти през целия ден е бил на Капитолийския хълм, срещайки се с председателите на комисиите за разузнаване на Сената и Камарата, както и с лидерите на мнозинството и на малцинството в двете камари. Под негов натиск влиятелните му съюзници в Конгреса настояваха президентът Кастила да обяви официално Движението на Лазар за терористична организация. След като това станеше, федералните правоохранителни служби щяха да свалят кадифените ръкавици и да разполагат със свободата да действат силово срещу Движението — да следят лидерите му, банковите сметки и каналите за комуникации.