Нито имаше парите, нито време да засади нещо, но много му допадаше уединението, което фермата предлагаше. Никога не идваха неканени гости, нито дори представители на местните Свидетели на Йехова. Беше толкова отдалечена от пътя, че дори бързо разрастващите се предградия в Северна Вирджиния я задминаваха. При ясно време нощем Бърк се разхождаше навън и наблюдаваше оранжевия отблясък от светлините на Вашингтон и на предградията. Те оцветяваха небето в огромна дъга на север, североизток и изток и постоянно му напомняха за мравуняка, в който се бе превърнало съвременното общество, и за тъпата бюрокрация, която толкова презираше.
Лошите провинциални пътища и натоварените магистрали често правеха пътуването до и от Ленгли дълго и мъчително, но комуникационната апаратура, монтирана в къщата за сметка на федералния бюджет, му позволяваше да работи и от фермата, ако възникнеше неочаквано криза. Апаратурата работеше невероятно добре като за официална употреба от ЦРУ. Още по-модерен хардуер и софтуер, доставени от други, му позволяваха да контролира разпръснатите надалеч елементи на ТОКСИН при по-голяма сигурност. Пристигна тук веднага след срещата с Хансън в полунощ. Събитията се развиваха главоломно и сега той трябваше да е в постоянна връзка с агентите си.
Компютърът издаде звук, сигнализирайки, че е пристигнал кодиран доклад от екипа за сигурност, който работеше в Ню Мексико. Намръщи се. Бяха закъснели.
Бърк разтърка очи и набра паролата. Бъркотията от случайни на пръв поглед букви, числа и знаци изведнъж се промени и започна да се подрежда в думи, а после и в изречения, докато програмата си вършеше работата. Той прочете съобщението с нарастваща тревога.
— По дяволите — измърмори Бърк. — Кое, мамка му, е това копеле?
След това Бърк вдигна обезопасения телефон до компютъра си и набра своя колега от ФБР.
— Кит, слушай — каза той припряно. — Имам нужда от теб да оправим една каша. Един труп трябва да изчезне. Завинаги.
— Полковник Смит? — попита оживено Пиърсън.
— Бих искал.
— Докладвай — каза тя. Той чуваше шума в слушалката, докато тя навличаше бързо дрехите си. — И никакви извъртания този път. Само фактите.
Офицерът от ЦРУ я информира за провалилото се нападение. Пиърсън слушаше, без да го прекъсва.
— Уморих се да оправям кашите на твоята частна армия, Хал — каза тя огорчено, след като той приключи.
— Смит е имал подкрепление — тросна се Бърк. — Нещо, което не очаквахме. Всички смятахме, че действа като вълк единак.
— Някакво описание на другия мъж? — попита тя.
— Не — призна офицерът от ЦРУ. — Било е тъмно и моите хора не са успели да го видят добре.
— Чудесно! — каза студено Пиърсън. — Става все по-добре и по-добре, Хал. Сега Смит ще е сигурен, че има нещо гнило около историята със закупуването на джиповете от терористите, което аз свързвах с Движението. Защо просто не вземеш да лепнеш на челото ми една огромна червена точка?
На Бърк му се прииска да й тресне телефона, но успя да се сдържи.
— Конструктивните предложения биха били по-полезни, Кит — каза той накрая.
— Прекрати ТОКСИН — настоя тя. — Цялата операция беше катастрофа от самото начало. А докато Смит е жив и продължава да души около мен, няма да разполагам с поле за маневриране, за да насоча разследването към Движението на Лазар.
Той поклати глава.
— Не мога да го направя. Нашите хора вече получиха следващите заповеди. Ще бъдем в по-голяма опасност, ако дадем отбой, отколкото ако продължим.
Последва продължителна тишина.
— Да сме наясно по един въпрос, Хал — каза строго Пиърсън. — Ако ТОКСИН се издъни, както се очертава, няма да поема отговорността изцяло върху себе си, ясно ли е?
— Това заплаха ли е? — попита Бърк натъртено.
— Приеми го като факт — отговори тя и затвори телефона.
Хал Бърк поседя вторачен в екрана няколко минути, обмисляйки следващите действия. Дали Кит Пиърсън си изпускаше нервите? Надяваше се да не е така. Всъщност той не харесваше тъмнокосата жена, но я уважаваше заради нейния кураж и воля за победа на всяка цена. Без тях тя щеше да е потенциална опасност — нещо, което ТОКСИН не можеше да позволи.
Взе решение и започна бързо да пише, съчинявайки нови инструкции към оцелелите от групата му в Ню Мексико.
Видеоконференция на Движението на Лазар