— Имах дълга нощ.
— Някакви сериозни неприятности?
Джон поклати глава. Прибирането на лаптопа и на другата апаратура от апартамента във „Форт Марси“ се оказа неочаквано лесно. Внимавайки първо за ФБР, а после и за наблюдение от терористите, той използва всеки трик, който знаеше, да се измъкне от евентуална опашка, въпреки че не забеляза някой да го следи. Но това му отне доста време и усилия, така че се добра до мотела в покрайнините на Санта Фе чак на зазоряване. После звънна на Фред Клайн да го уведоми за опита да бъде убит. Само успя да затвори очи и Питър му се обади да насрочи тайната среща.
— Никой ли не те последва? Преди това и сега? — попита англичанинът, след като изслуша разказа на Смит за перипетиите му.
— Никой.
— Много любопитно — отговори Питър, повдигна едната си вежда и после се намръщи. — И доста обезпокоително.
Смит кимна. Колкото и да се мъчеше, не можеше да си обясни защо ФБР следеше всяко негово движение вчера, а после изведнъж сякаш изтегли хората си часове преди четиримата нападатели да се опитат да го убият. Може би агентите на Кит Пиърсън бяха решили, че той ще остане още една нощ в хотелския апартамент, след като си събере багажа, но това изглеждаше несериозно.
— Как се оправи с Хедър Донован? — попита той. — Имаше ли някакви проблеми да я отведеш в безопасност?
— Никакви — отговори Питър. Той си погледна часовника. — В този момент хубавата госпожа Донован прекосява Америка на път за дома на своята леля в Чесапийк.
— Ти нито за миг не си смятал, че тя е в сериозна опасност, нали? — попита Смит тихичко.
— След края на стрелбата ли имаш предвид? — каза по-възрастният мъж. — Не, всъщност не, Джон. Ти беше главната мишена, не тя. Госпожа Донован е онова, което изглежда — донякъде наивна млада жена с добро сърце и приличен ум. Тъй като тя не е наясно въобще какво планират във висшите ешелони на Движението на Лазар, много се съмнявам, че ще гледат на нея като на сериозна заплаха. Докато младата дама стои далеч от теб, мисля, че ще е в пълна безопасност.
— Дотук с историята на моя любовен живот — каза Смит с крива усмивка.
— Професионален риск, опасявам се — каза Питър шеговито. — Имам предвид медицинската ти професия, естествено. Може би трябва да пробваш в разузнаването. Имам чувството, че през този сезон шпионите са на мода.
Смит се направи, че не е разбрал намека. Англичанинът бе сигурен, че той работи за някоя от разузнавателните служби на САЩ, но за Питър бе въпрос на професионална етика да не любопитства. Точно както Смит избягваше да му задава неудобни въпроси за работата, която от време на време вършеше за правителството на Нейно величество.
Питър се зазяпа в усмихната сервитьорка с ослепително бяла блузка и дълга широка пола, която доближаваше с огромен поднос, пълен с блюда и кана с прясно горещо кафе.
— А, идва поръчката — каза той доволно. — Надявам се нямаш нищо против, че си позволих да поръчам и за двама ни.
— Съвсем не — отговори Смит, давайки си сметка, че е ужасно гладен.
Няколко минути двамата мъже ядоха мълчаливо. Гощаваха се с яйца, бъркани с нарязани на тънко наденички, черен боб и пикантно Пико де гало — сос от червени и зелени люти чушки, домати, кромид лук и бучка кисела сметана. За да смекчи лютивината на соса, ресторантът предлагаше кошничка с домашни пухкави пържени хлебчета, които се сервираха топли, напълнени с течен мед и разтопено масло.
След като приключиха с храната, Питър се облегна с доволно изражение на кокалестото си лице.
— В някои части на света едно яко оригване ще бъде прието като ласкателство към вожда — каза той, примигвайки. — Но в случая ще се въздържа.
— Повярвай ми, признателен съм ти за това — каза му Смит шеговито. — Ще ми се и друг път да посетя този ресторант.
— Тогава да поговорим за работата — каза Питър. Той посочи към дългата си сива коса. — Сигурно се чудиш защо съм си променил прическата.
— Малко — призна Смит. — Така приличаш на пророк от Стария завет.
— Донякъде — съгласи се самодоволно англичанинът. — Е, хвърли последен поглед към беловласата ми грива и плачи, защото като Самсон скоро ще бъда остриган. — Той се подсмихна под мустак. — Но каузата беше добра. Преди няколко месеца един стар познат ме помоли да си навра носа във вътрешните работи на Движението на Лазар.
„Под «стар познат» разбирай МИ-6, британското разузнаване“ — помисли си Смит.
— Стори ми се забавно и си пуснах тази дълга грива, измислих си ново име, което да звучи библейски и внушително, и се примъкнах към редиците на Движението. Представих се за пенсиониран канадски горски служител с радикални възгледи против науката и технологиите.