— Мъжът, когото си застрелял, е американец на име Майкъл Долън. Бивш командос от специалните части на армията. Ветеран с отличия и медали. Напуснал е службата си като капитан преди пет години.
— Гадост — каза тихо Джон.
— Още по-лошо е, полковник — предупреди го Клайн. — След като излязъл от армията, Майкъл Долън подал документи за Академията на ФБР в Куонтико. Отхвърлили го веднага.
— Защо? — учуди се на глас Смит. Бившите армейски офицери обикновено се ценяха високо от ФБР заради бойните им умения, физическа форма и дисциплина.
— Провалил се при психическия тест — отговори Клайн. — Явно е показал симптоми и поведение на социопатия. Психолозите на Бюрото са открили у него определена склонност да убива без угризение и съжаление.
— С други думи, не е човек, на когото да повериш значка на пазител на закона и оръжие, предполагам — каза Смит.
— Така е — съгласи се Клайн.
— Добре, ФБР не го е поискало — продължи да го притиска Смит. — Тогава кой го е наел? Как е бил въвлечен в Движението на Лазар?
— Ето че стигаме до същността на нашия сериозен проблем — отговори бавно шефът на Първи секретен отдел. — Оказва се, че покойният и непрежалим господин Долън е работел за ЦРУ.
— Исусе — каза Смит и поклати невярващо глава. — В Ленгли са наели този тип?
— Не официално — отвърна Клайн. — Управлението доста мъдро го е държало на една ръка разстояние. На хартия Долън е бил независим консултант по сигурността. Но е получавал пари от разни отдели на ЦРУ. Работел, е периодично за тях след уволнението си от армията, главно с участие в рискови контратерористични операции, обикновено в Латинска Америка или Африка.
— Хитро. Така от Ленгли са можели да отрекат, че той е техен човек в случай на издънка — осъзна Смит и се намръщи.
— Именно — каза Клайн.
— А снощи Долън в операция на ЦРУ ли е участвал? — попита Смит, чудейки се в каква каша се е забъркал и колко опасна е ситуацията за тях. Дали снощната стрелба не е била резултат на пълно недоразумение — ужасен инцидент на приятелски огън между две тайни сродни организации, действащи на една и съща територия, без да знаят.
— Не, не мисля — каза шефът на Първи секретен отдел. — Предполагам, че последният му договор с Управлението е бил преди малко повече от шест месеца.
Смит усети как мускулите на лицето му леко се отпуснаха. Той въздъхна с облекчение.
— Радвам се да чуя това. Дяволски се радвам.
— Има и още, полковник — предупреди Фред Клайн и си прочисти гърлото. — Информацията, която ти съобщих, идва от базата данни на нашия отдел — досиета, които съм съставил от свръх секретни материали, изтеглени от ЦРУ, ФБР, СНС и други служби. Без тяхно знание, естествено.
Смит поклати глава. Способностите на Клайн да събира информация от няколкото конкуриращи се клонове в разузнавателната общност на САЩ бе една от причините, поради които президентът Кастила ценеше толкова високо работата на Първи секретен отдел.
— За сверка пуснахме снимките и пръстовите отпечатъци, които ми изпрати, през мрежата на ЦРУ и на ФБР — продължи Клайн. Гласът му стана равен и студен. — Но и в двата случая останах с празни ръце. Що се отнася до Ленгли и ФБР, Майкъл Долън никога не се е явявал на изпит във ФБР и никога не е работил за ЦРУ. Всъщност в техните архиви въобще не се споменава за него.
— Какво? — възкликна изненадано Смит. Той забеляза как Питър повдигна едната си вежда учудено и бързо снижи глас. — Това е невъзможно.
— Не невъзможно — каза Клайн. — Почти невероятно. И много плашещо.
— Искаш да кажеш, че досиетата му в ЦРУ и ФБР са били изтрити — осъзна Смит. Той усети как го побиват тръпки. — А това е нещо, което може да се направи само от хора от най-високо равнище. Хора в нашето правителство.
— Страхувам се, че е така, полковник — съгласи се Клайн.
— Явно някой е поел огромен риск да заличи тези досиета. Сега въпросът е защо и кой?
Тайна инсталация за нанотехнологично производство във вътрешността на Центъра
Лаборантите, които работеха в нанотехнологичното производствено ядро, бяха облечени изцяло в защитни костюми и носеха на главите си шлемове със собствен кислороден апарат. Плътните ръкавици и тежките костюми пречеха на движенията им, но тренингът и практиката им помагаха да изпълняват деликатната задача да пълнят стотиците милиарди напълно формирани нанофаги трети стадий в четири метални цилиндъра с дебели стени.