— Наистина повдига някои въпроси — съгласи се Питър. Той започна да отброява на пръсти. — Кои са тези оперативни агенти като покойния и непрежалим Майкъл Долън и за кого работят? Дали за Движението на Лазар, както изглежда на пръв поглед? Или за някоя друга тайна организация? Всичко е много объркано, не мислиш ли?
— Едно е сигурно — каза му Смит. — Кит Пиърсън е в тази помия до гушата. Тя вероятно има пълномощията да поеме престъплението на площада. Но няма никакъв начин да обясни кремирането на тялото на Долън в противоречие със стандартите и процедурите на ФБР.
— Дали не работи и за Движението на Лазар? — попита тихичко Питър. — И се опитва да саботира разследването на ФБР отвътре?
— Кит Пиърсън като агент на Лазар? — Джон поклати категорично глава. — Не мога да го допусна. Най-малкото тя полага кански усилия да хвърли вината за случилото се в института „Телър“ на Движението.
Питър кимна.
— Прав си. В такъв случай, щом не работи за Лазар, трябва да работи срещу Движението, което предполага, че прикрива свръх секретна операция срещу Лазар, организирана от ФБР, ЦРУ или от двете служби.
Смит го погледна.
— Смяташ, че те извършват операция без одобрението на президента?
Питър сви рамене.
— Случва се, Джон, както добре знаеш. — Той се усмихна лукаво. — Нали помниш историята на клетия Хенри Втори? Една нощ се напива яко и извиква: „Няма ли кой да ме отърве от тоя досаден свещеник?“ После, преди още да е изтрезнял, подът на Кентърбърийската катедрала плувва в кръв. И Томас Бекет се превръща неочаквано в мъченик. А тъжният, разкаян крал махмурлия се самобичува, скубе си косите и се извинява публично.
Смит поклати бавно глава.
— Да, знам. Разузнавателните служби понякога надвишават правомощията си. Но това е дяволски опасна игра.
— Така е — съгласи се Питър. — Провалят се кариери и високопоставени служители може да отидат в затвора. Може би затова са решили да те убият.
Джон се намръщи.
— Мога да разбера евентуална тайна операция на ЦРУ и ФБР, целяща да подкопае Движението на Лазар отвътре. Би било глупаво и напълно незаконно, но мога да го разбера. Разбираем е също опитът на Движението да саботира лабораториите в института „Телър“. Но онова, което според мен не се вмества и в двата сценария, е изпускането на нанофагите и избиването на протестиращите.
— Да — каза замислено Питър, а в очите му се четеше ужасът от спомена. — Това парче определено не пасва на пъзела. При това е дяволски ужасяващо парче.
Кимвайки, Смит се дръпна назад от волана и извади телефона си.
— Може би е време да престанем да стоим отстрани. — Той набра някакъв номер. Отговориха му веднага. — Тук е подполковник Джонатан Смит, агент Латимър — каза той рязко. — Искам да говоря със заместник-директора Пиърсън. Веднага.
— Дразниш лъвицата в леговището й? — измърмори Питър. — Не е много хитро дори за теб, Джон.
Смит му се ухили над телефона.
— Оставям хитростите на британците, Питър. Понякога се налага да наденеш щика и да предприемеш нападение на нож като в добрите стари времена. — Той се заслуша в гласа от другата страна на линията и постепенно усмивката му изчезна. — Ясно — каза тихо Смит. — И кога стана това?
Той затвори телефона.
— Неприятности? — попита Питър.
— Може би — отговори намусено Смит. — Кит Пиърсън е на път обратно към Вашингтон за спешни и непредвидени консултации. Ще вземе правителствен самолет малко по-късно следобед от Албъкърки.
— Значи птичето ще лети, а? Интересен момент е избрала, не мислиш ли? — каза Питър и очите му изведнъж се озариха. — Започвам да подозирам, че госпожа Пиърсън е получила доста смущаващо обаждане от местната полиция.
— Вероятно си прав — съгласи се Смит, припомняйки си нервните погледи на полицая Сарате. Сержантът сигурно беше уведомил ФБР, че подполковник от армията на име Джонатан Смит рови в инцидент, който Бюрото се опитва да покрие. Той погледна англичанина. — Имаш ли нещо против непредвидено пътуване до Вашингтон? Знам, че не е в оперативния ти район, но аз мога да използвам някои връзки. Кит Пиърсън е една от солидните ми следи, която не мога да си позволя да изпусна.
— Брой ме — отвърна Питър с хищническа усмивка. — Няма да пропусна това за нищо на света.
Двадесет и шеста глава
Белият дом
— Разбирам ви много добре, господин председател — изръмжа в телефона президентът Самюъл Адам Кастила. Той вдигна очи и забеляза Чарлс Аурей, шефа на екипа му, да наднича в Овалния кабинет. Кастила му махна с ръка да влезе и после се обърна отново към телефона. — Крайно време е да ме разберете. Няма да одобря никакво действие, което смятам за неразумно. Нито от страна на ЦРУ, нито на ФБР. Нито дори от страна на Сената. А също и от наша страна. Ясно ли е? Тогава всичко е наред. Приятен ден, сър.