— Продължавай — каза Кастила.
— Движението се преобразува в строго затворена и непробиваема структура от концентрични кръгове — заяви Хансън. — Повечето от симпатизантите са във външния кръг. Те действат открито — участват в срещи, организират демонстрации, публикуват листовки и работят по финансирани от Движението проекти по целия свят. Те обслужват и офисите на Движението по света. Но всяко следващо ниво е недостъпно и по-прикрито. Малцина членове на висшите ешелони знаят истинските имена на останалите или се срещат очи в очи. Ръководството комуникира изключително чрез Интернет или с кодирани послания… или чрез комюникета, поместени в уебстраниците на Движението.
— С други думи, класическа клетъчна структура — каза Кастила. — Заповедите се разпространяват свободно по веригата, но никой извън групата не може да проникне лесно в сърцевината.
Хансън кимна.
— Правилно. Има идентична структура с всяка от най-гадните терористични организации. „Ал Кайда“. „Ислямски джихад“. „Червените бригади“ в Италия. „Червената армия“ в Япония. Да не изброявам всичките.
— И досега не сте имали късмета да проникнете във висшия ешелон? — попита Кастила.
Шефът на ЦРУ поклати глава.
— Не, сър. Нито британците или французите, никой. Опитваме, но без успех. И един по един губим най-добрите си източници в Движението на Лазар. Някои се оттеглиха. Други бяха изгонени. Неколцина просто изчезнаха и предполагаме, че са мъртви.
Кастила се намръщи.
— Явно в тая банда хората имат навика да изчезват.
— Да, сър. Твърде много станаха.
Хансън остави неприятната истина да виси във въздуха.
След петнадесет минути директорът на ЦРУ излезе бързо от Белия дом, слезе по стълбите на Южния вход и се отправи към черната, лимузина, която го чакаше. Мушна се на задната седалка, изчака, докато униформен служител на „Сикрет Сървис“ затвори вратата след него, и натисна интеркома.
— Върни ме обратно в Ленгли — заповяда той на шофьора.
Хансън се облегна на меката кожа, докато лимузината набираше скорост по алеята за автомобили и завиваше към Седемнадесета улица. Погледна към набития мъж с квадратни челюсти, който седеше на седалката срещу него.
— Много си тих днес, Хал.
— Плащаш ми да ловя и убивам терористи, а не да плямпам любезности — отговори Хал Бърк.
В очите на шефа на ЦРУ се прокрадна за миг задоволство. Бърк беше старши служител в Отдела за контратероризъм в Управлението. Той оглавяваше специалната група, разследваща Движението на Лазар. Двадесетте години работа на терен бяха оставили върху дясната страна на врата му белег от куршум и постоянно цинично изражение. Това бе възглед за човешката природа, който Хансън споделяше.
— Някакъв шанс? — попита накрая Бърк.
— Никакъв.
— Мамка му — Бърк се загледа през напръсканите от дъждовни капки стъкла на лимузината. — Кит Пиърсън ще изпадне в истерия.
Хансън кимна. Катрин Пиърсън заемаше същия пост като Бърк във ФБР. Двамата работиха в тясно сътрудничество при подготовката на разузнавателната оценка, която той и Зелър току-що показаха на президента.
— Кастила иска от нас да ускорим разследването на Движението, но няма да отмени пътуването си до института „Телър“. Не и без ясни доказателства за сериозна заплаха.
Бърк отново погледна през прозореца. Устните му бяха присвити в тънка линия.
— Всъщност това означава, че не иска „Вашингтон Поуст“, „Ню Йорк Таймс“ и „Фокс Нюз“ да го нарекат страхливец.
— Ти би ли го направил?
— Не — призна Бърк.
— Тогава имаш двадесет и четири часа, Хал — предупреди шефът на ЦРУ. — Искам двамата с Кит Пиърсън да изровите нещо солидно, което да отнеса в Белия дом. Кастила лети за Санта Фе и ще се изправи лице в лице с протестиращите. Знаеш какъв е президентът.
— Той е един упорит кучи син — изръмжа Бърк.
— Да, именно.
— Добре — отвърна Бърк и сви рамене. — Надявам се и този път да не му теглят куршума.
Трета глава
Институт за напреднали технологии „Телър“
Джон Смит взимаше широките стъпала към горния етаж на института по две наведнъж. Тичането нагоре–надолу по трите етажа бе за момента единственото физическо натоварване, за което имаше време. Дългите дни и нощите, които понякога прекарваше в различните нанотехнологични лаборатории, нарушаваха обичайните му занимания в извънработно време.