Нищожен брой лампи светеха около изпълнените с графити бетонни сгради в Сите де Катр Мил, Градът на четирите хиляди, прословуто убежище на крадци, бандити, наркопласьори и ислямистки радикали. Почтените бедни жители бяха попаднали в истински затвор, в който се разпореждаха престъпници и терористи. Повечето от уличните лампи бяха изгорели или изпочупени. По улиците се въргаляха останки от прогнили автомобили. Малкото магазинчета в квартала бяха барикадирани зад железни решетки или разграбени и превърнати в руини.
Ахмед бин Белбук се носеше в нощта като сянка сред сенките. Той беше облечен в черен шлифер заради нощния хлад, а главата му бе забрадена с арабска кърпа. Беше близо метър и осемдесет, с голяма брада, която прикриваше белезите от акне по кръглото му месесто лице. По рождение французин, по произход алжирец, а по вяра краен ислямист, Бин Белбук беше боец на свещената война (джихад) срещу Америка и упадъчния Запад. Той действаше от своя кабинет в задната част на местната джамия, като тихичко и внимателно наблюдаваше онези, които отговаряха на повика на свещената война. Онези, които преценяваше като най-обещаващи, снабдяваше с фалшиви паспорти, пари и самолетни билети и изпращаше на обучение извън Франция.
След продължителния ден той най-после се прибираше да си почине в мрачния апартамент, който държавата му бе предоставила. Пресмятайки тайните фондове, с които разполагаше, стигна до извода, че има достатъчно пари да се премести на по-добро място, но Бин Белбук вярваше, че е по-достойно да живее сред онези, чиято преданост търсеше. Когато видеха, че споделя техните неволи и безнадеждност, те проявяваха по-голямо желание да изслушват неговите проповеди на омраза и призивите му за отмъщение срещу западните потисници.
Неочаквано вербовчикът на терористи забеляза движение на тъмното авеню пред себе си. Той спря. Беше странно. В тези часове улиците в квартала обикновено бяха безлюдни. Почтените хора се криеха в домовете си зад заключените врати, а престъпниците и наркодилърите или спяха, или бяха заети да плащат дан на порочните си навици, за да са навън и да се мотаят наоколо.
Бин Белбук се шмугна в тъмния вход на изгорена хлебарница и се заоглежда. Мушна дясната си ръка в джоба на шлифера и стисна пистолета „Глок 19“, който носеше. Уличните банди и престъпниците, които ограбваха жителите на квартала, обикновено не закачаха мъже като него и все пак предпочиташе сам да се грижи за собствената си сигурност.
От прикритието си той наблюдаваше раздвижването с растящо подозрение. Под една от счупените улични лампи забеляза паркиран микробус. Двама мъже в работни комбинезони стояха до колата, държейки стълбата на трети техник, който правеше нещо на върха на металния стълб. Дали пък не бяха работници от държавната електрическа компания? Изпратени с безнадеждната задача да поправят уличното осветление, което местните жители разваляха вече десетки пъти?
Брадатият мъж присви очи и се изплю тихо встрани. Самата мисъл бе странна. Представителите на френските власти бяха презирани на това място. Ако се появяха полицаи, на момента се нахвърляха върху тях. Един от най-популярните графити беше „Начукай го на полицаите“. Грубата, сквернословна фраза бе изписана със спрей върху всяка сграда наоколо. Дори пожарникарите, които изпращаха да гасят честите пожари, бяха посрещани с дъжд от коктейли „Молотов“ и камъни. Обикновено ги охраняваха с блиндирани коли. Без съмнение никой електротехник със здрав разум не би посмял да припари в Курньов. Особено след свечеряване и със сигурност не и без охрана от тежковъоръжени полицаи за борба с безредици.
Тогава кои бяха тези мъже й какво правеха? Бин Белбук ги заоглежда по-внимателно. Електротехникът на стълбата сякаш монтираше някакво устройство — малка триъгълна пластмасова кутийка.
Той огледа останалите улични лампи, до които стигаше погледът му. За негова изненада забеляза същите сиви кутийки, закачени на няколко от тях на равни разстояния. Макар че не се виждаше много добре в мрака, му се стори, че върху кутийките имаше тъмни кръгли отвори. Дали не бяха камери? Подозренията му изведнъж се превърнаха в увереност. Тия свине монтираха явно нова система за наблюдение, с която властите да затегнат контрола си над зоните на беззаконие. Не можеше да позволи това да се случи без съпротива.