— Исусе — прошепна Питър. — Сега я втасахме. Чуй!
Смит долови тихо бучене от мощен двигател, който постепенно се усилваше. Внимателно повдигна глава над най-близкия храст. На около двеста метра пред тях голям черен камион се движеше бавно по селския път на изток без фарове.
— Смяташ ли, че ще забележат колите ни? — попита той тихичко.
Питър кимна мрачно. Малката група дървета, където паркираха автомобилите, нямаше да ги скрие от внимателен оглед.
— Без съмнение — отговори той. — И когато стане, адът ще се разтвори, ако вече не е станало. — Погледна зад рамо. — Уви, вече е станало — измърмори Питър. — Погледни зад себе си, но много бавно.
Смит обърна внимателно глава и видя петима мъже с очила за нощно виждане да слизат по хълма зад тях. Всеки държеше автомат пред себе си. Устата на Джон пресъхна.
Единият от въоръжените мъже, които ги преследваха, беше вече на не повече от сто метра зад тях. Двамата с Питър бяха приклещени в капан.
— Някакви идеи? — изсъска Смит.
— Да. Сваляме петимата на земята и после бягаме като зайци — отвърна Питър. — Стой далеч от пътя. В тази посока няма прикритие. Отравяме се на север.
Той се обърна и застана опрян на едното си коляно, готов за стрелба. Смит го последва миг по-късно.
За момент Джон се поколеба с пръст на спусъка — чудеше се дали да стреля, за да убие някого или само за сплашване. Дали тези мъже бяха същите, които вече се опитаха да го ликвидират? Или бяха служители на ЦРУ, а може би частни охранители, наети от Бърк да пазят имота му?
Резките им движения привлякоха вниманието на един от мъжете, слизащи по хълма. Той замръзна на място.
— Пред нас са — извика мъжът със силен английски акцент, след което откри огън с автомата си, изпращайки дъжд от деветмилиметрови куршуми в посока на двамата коленичили мъже.
Съмненията на Смит се изпариха в мига, в който куршумите засвистяха във въздуха около него. Тези типове явно бяха наемници, а не се опитваха да ги заловят. Двамата с Питър отвърнаха на стрелбата, насочвайки огъня от своите автомати МР5 към средата на линията, в която бяха подредени петимата нападатели. Един от тях извика и се присви, улучен в стомаха. Останалите четирима се хвърлиха на земята, за да се прикрият.
— Да вървим — изрече бързо Питър, докосвайки Смит по рамото.
Те скочиха на крака и се втурнаха в тъмнината, завивайки на север, далеч от селския път. Англичанинът отново водеше, но сега не се стараеше да избира по-лесен път през бодливите храсти. Дори се шмугна в най-гъстия храсталак. Сега скоростта бе също толкова важна, колкото прикритието. Трябваше да изминат максимално разстояние, преди оцелелите преследвачи да се съвземат от изненадата и да подновят стрелбата.
Смит тичаше бързо, сърцето му биеше лудо, докато следваше Питър по петите. Той държеше пред себе си автомата, опитвайки се да предпазва лицето си от бодливите храсти и острите тръни. Клоните се забиваха в ръцете и краката му, драскаха и късаха дрехите му. Пот се стичаше по челото му и гореше като огън изранената кожа.
Зад тях се дочу нова канонада. Куршумите цепеха ниските храсти от двете им страни, разпращайки листа и клонки във всички посоки.
Двамата мъже се хвърлиха на земята и се обърнаха с лице към пътя, по който бяха дошли, прикривайки се в плитка канавка, издълбана от пороите, стичащи се от хълма над тях.
— Упорити копелета — каза тихо Питър, след като куршуми от пушка и автоматни откоси засвистяха отново над главите им. — Признавам им го. — Той се заслуша внимателно. — Само двама стрелят. Един свалихме. А къде са другите двама?
— Заобикалят ни — каза Смит мрачно. — Докато приятелчетата им ги прикриват.
— Твърде възможно — съгласи се Питър. После неочаквано се усмихна. — Да им покажем, че идеята им не е добра.
Джон кимна.
— Добре — каза спокойно Питър — Тръгваме.
Без да обръщат внимание на куршумите, които продължаваха да летят покрай тях, Смит и Питър застанаха с гръб един към друг и започнаха да стрелят. На Смит му се стори, че дочу стенания и че мярна за миг очертанията на фигури, които се хвърлиха във високите бурени и храсти. Заехтя стрелба от още оръжия, след като нападателите, които принудиха да залегнат, също започнаха да стрелят.