Помещение за експерименти на терен във вътрешността на Центъра
Помещението за опити в Центъра бе разположено във вътрешността на комплекса и обезопасено зад няколко заключени врати. До него имаха достъп само хора със специални пропуски. Вътре в затъмнената камера неколцина учени и лаборанти седяха пред огромни конзоли и непрекъснато наблюдаваха образите и данните, идващи от Париж — както от сензорите, монтирани на различни места, така и от борда на двата безпилотни летателни апарата. Непрекъснато постъпваха сведения за промените в посоката и скоростта на вятъра, влажността и налягането. Два огромни екрана показваха терена пред и под двата апарата. Цифри в долния десен ъгъл на всеки от дисплеите отчитаха данните в обхвата на обектите и от време на време пресвяткаха, когато програмата внимателно изчисляваше пренасочването на самолетите роботи към целта. Персоналът в контролното помещение бе на крака и наблюдаваше с растящо напрежение и вълнение как цифрите започната да се сменят с постоянно темпо, доближавайки все по-бързо нулевите параметри.
0,4 км, 0,3 км, 0,15 км… просветваха в червено цифрите върху двата екрана. Изведнъж програмата за насочване предаде кодиран радиосигнал чрез комуникационния сателит над Земята до безпилотните самолети, които се носеха в небето на север от Париж.
Курньов
Все повече и повече хора изпълваха мръсните и разбити улици в Курньов. Някои бързаха към метрото на път за работа. Повечето бяха жени с кошници и пазарски чанти — майки, съпруги и баби, тръгнали на пазар за ежедневната дажба храна. Имаше и цели семейства, запътили се към зелените площи и парковете на север от предградието. Неделната утрин бе една от редките възможности родителите да изведат децата си на въздух далеч от гъмжащите от престъпници и надраскани с графити улици и алеи, от препълнените с купчини смет пространства между жилищните сгради на „Сите де Катр Мил“, Крадците, бандитите, сводниците, пласьорите на наркотици и наркоманите още спяха, барикадирани в панелните си апартаменти, предоставени им от френската държава.
Двата безпилотни апарата, които сега летяха паралелно, отново се извисиха малко над триста километра. Все още движейки се със скорост сто и петдесет километра в час, те преминаха над широко авеню и навлязоха в пространството над Курньов. На борда на единия, а после и на другия контролните превключватели се завъртяха и двойката метални контейнери увиснаха под крилете. Със зловещо свистене те започнаха да изпразват невидимото си съдържание.
Стотици милиарди нанофаги от трети стадий надвиснаха като пелена над Курньов и се спуснаха бавно от небето като невидим облак на смъртта за предстоящата касапница. Неизброими количества закръжаха около хилядите неподозиращи нищо хора, които ги поемаха, без да забележат, вкарвайки ги в дробовете си с всяко вдишване. Десетки милиарди от микроскопичните фаги бяха засмукани от вентилационните системи на сградите и разпространени през шахтите до всеки апартамент на всеки етаж. След като фагите се намереха вътре в сградите, въздушните течения ги разпращаха във всяка стая и те попадаха у онези, които спяха или дремеха, опиянени от наркотици, или гледаха телевизия.
Повечето от фагите останаха инертни, запазвайки ограничената си енергия. Те се разпространяваха в кръвта и тъканите на онези, които бяха заразили, и изчакваха сигнала за активиране. Подобно на наномеханизмите от втория стадий, използвани пред института „Телър“, приблизително един на всеки сто хиляди беше контролиран фаг — по-голяма силиконова сфера, изпълнена с най-различни биометрични сензори. Техните енергийни заряди веднага се задействаха. Фагите тръгваха из тялото на реципиента, издирвайки следи от някое от десетките зададени предварително състояния, болести, алергии и синдроми. Още при първия положителен сигнал, уловен от някой сензор, се изстрелваше поток от молекули, които даваха заповед на по-малките фаги убийци да извършат разрушителната си мисия.
На няколко километра югозападно от Курньов шестчленният наблюдателен екип се бе разположил на таваните на постройка в центъра на парижкия район Маре. Късовълнови радиоантени бяха осеяли стръмния керемиден покрив над тях, долавяйки всяко късче информация, достигащо откъм сензорите и камерите, монтирани в района на нападение с нанофаги. От там данните се пренасяха в информационните банки на компютърната мрежа, където се съхраняваха и анализираха и препредаваха чрез кодирани сигнали до Центъра чрез сателитна връзка. За да се съхрани честотата на предавателите и да се опази оперативната сигурност, само най-важната информация се изпращаше в реално време.