Белокосият мъж на име Линден надничаше през рамото на един от хората си и наблюдаваше данните, прииждащи в машините. Линден внимаваше да не гледа прекалено много телевизионните монитори, които показваха кадри от улиците в „Сите де Катр Мил“. Нека учените се наслаждават на собствената си работа, мислеше си той мрачно. На него му предстояха други задачи. Вниманието му бе насочено към друг екран, който предаваше картина на двата безпилотни летателни апарата. Роботите бяха изминали вече своите орбити до Курньов и сега летяха на изток, следвайки приблизително линията на канала Орк.
Той включи микрофона на слушалките си на честотите на Нънс, който се намираше на мястото на изстрелването близо до Мо.
— Експериментът на терен три е в ход. Данните се събират навреме. Вашите безпилотни апарати следват програмирания курс и скорост. Експериментът приключва след около двадесет минути.
— Някакви признаци за засичане? — попита третият член на групата „Хораций“.
Линден погледна към Витор Абрантиш. Младият португалец бе натоварен да следи честотите на полицията, пожарната, бърза помощ и пътната полиция. Компютри, настроени да засичат ключови думи, му помагаха за тази задача.
— Нещо? — попита Линден.
Младият мъж поклати глава.
— Все още нищо. Парижките оператори на службите за спешна помощ получиха няколко обаждания от района, но още не могат да разберат какво става.
Линден кимна. Той и неговият екип бяха информирани за ефекта от нанофагите от трети стадий и знаеха, че първо се поразяват меките тъкани на устата и езика. Отново включи микрофона.
— Засега всичко е наред — уведоми той Нънс. — Властите още спят.
С кафяви очи, тъмнокестенява коса, все още стройна и красива, Нурия Бесегир стисна здраво петгодишната си дъщеричка Таса за ръката и задърпа момиченцето да пресекат улицата по-бързо. Тя знаеше, че дъщеря й е любопитна и лесно се разсейва. Таса бе в състояние да застане насред платното на пътя, привлечена например от някой графит върху околна сграда. Вярно, че не минаваха много коли в Курньов в този час, но и малкото шофьори въобще не спазваха правилата за движение и не им пукаше за безопасността на пешеходците. В този квартал на беззаконието, който французите наричаха Зоната, често се случваше някоя кола да прегази човек и след това да изчезне.
Друга причина, поради която Нурия се стремеше да се движат бързо, бе да не привлича вниманието на мъжете пешеходци, които се мотаеха из мръсните улици и сенчестите алеи. Преди шест месеца съпругът й се върна в родината си Алжир по „семейни дела“. И сега бе мъртъв, убит при сблъсъци между алжирските сили за сигурност и ислямските бунтовници, които често се надигаха срещу авторитарното правителство в страната. Тя научи за смъртта му преди няколко седмици и все още не знаеше коя от двете враждуващи помежду си фракции го е убила.
Така че Нурия Бесегир беше вдовица, а като вдовица, родена във Франция, имаше право на малка социална помощ от френското правителство. В очите на крадците, мошениците и бандитите, в чиито ръце бе „Сите де Катр Мил“, тази малка седмична помощ я правеше привлекателна стока. Всеки от тях с радост би й предложил „защита“ срещу възможността да ползва тялото и парите й.
Присви устни от отвращение при тази мисъл. Аллах само знаеше, че мъртвият й съпруг не беше стока, но въпреки това тя предпочиташе да умре, отколкото да бъде използвана и ограбвана от човешки паразити, които я ужасяваха. Затова Нурия се движеше бързо винаги когато бе извън малкия си апартамент, независимо къде отиваше. Освен това никога не вдигаше очи от земята, докато вървеше. Двете с дъщеря си носеха хиджаб — свободна дреха до земята, и имаха забрадки, от които личеше, че са почтени мюсюлманки.
— Мамо, виж — възкликна Таса, сочейки към синьото небе над тях. Малкото момиче беше развълнувано и запленено. — Огромна птица. Виж огромната птица, която лети над нас. Толкова е голяма! Дали е кондор? Или може би птицата от приказките? Как ли щеше да се зарадва татко, ако можеше да я види!
Притеснена, Нурия дръпна рязко дъщеря си. Последното нещо, от което се нуждаеха в този момент, бе да се набиват на очи. Тя продължи да върви бързо, като стискаше китката на Таса и я дърпаше към тротоара. Беше твърде късно.