Пастур кимна. Оцеляването беше материя, която отлично познаваше — за разлика от повечето си братя и сестри в Съвета.
— Нещо друго?
Стен се поколеба. Това, което щеше да каже, нямаше нищо общо с указанията. Скочи с главата надолу.
— Колдиез.
— Какво Колдиез? — недоумяващо попита Пастур.
— Императорът е загрижен за военнопленниците — отговори Стен, което си беше опашата лъжа. — Надява се, че каквото и да се случи, към тях ще се отнасят хуманно. И понеже идеята поначало бе ваша…
Сега вече Пастур схвана. Беше чувал, че Императорът има някои причудливи идеи по отношение на низшите класи. Дори към военнопленниците. Нямаше никаква представа защо му е да се занимава със съдбата на някакви страхливци. Така или иначе, нали не би му струвало нищо?
— Кажете на вашия Император да не се безпокои за съдбата им. Ще направя всичко по силите си за тях. Стига да не тълкува това като някаква отстъпка. Или признание от моя страна, че всичко друго освен окончателното му поражение и унижение е…
Стен се разсмя и вдигна ръце в знак, че се предава. Пастур не можа да не се разсмее с него. Ето че пак се бе раздрънкал като политикан. Стен се надигна и тръгна към отвора на канализацията.
— Нима ще ме оставите ей така? — попита Пастур. — Откъде знаете, че веднага няма да повикам охраната?
— На опасност са изложени много повече животи от моя — отвърна простичко Стен.
И изчезна в дупката.
На Пастур му беше достатъчна само секунда, за да обмисли нещата. Този мъж беше абсолютно прав. Той ритна капака на мястото му и поднови грижите за градината си.
41.
В притурка към някой атлас по история, придружена от хронологична таблица, кампанията на Империята срещу Таанската империя би била изобразена като петно на променящ обхвата си прожектор. Площта в червено — или в някой друг цвят, означаващ завоеванията на таанците, би намалявала, докато тази в избрания за Империята и нейните съюзници цвят би нараствала равномерно, с изключение, разбира се, на отделни петънца, представляващи светове-крепости като Итан, изолирани и оставени на собственото си разложение.
Това би навело на предположението, че редовият имперски пехотинец е имал представа за хода на войната.
Той, тя или каквото и да е нямаха абсолютно никаква представа.
Екипажите на корабите товареха провизии и муниции, качваха се на корабите и потегляха с малко страх и много досада към определена точка, в която разтоварваха провизиите на някоя рампа и мунициите през въздушни тръби.
Войниците преминаваха обучение, качваха се на кораби, пътуваха в голям страх до определена точка, в която се спускаха или приземяваха, и атакуваха. Когато и последният таанец паднеше мъртъв, се връщаха в базата или ги местеха на друго място, където строяха нова база, преминаваха обучение и се опитваха да изпепелят с огън ужасяващото прозрение, че единственият край на всичко това би била собствената им смърт или раняване, полудяване или победа.
Гледката на поредния изгрев се беше превърнала в единствената голяма победа.
Трябваше да изминат цели двайсет години, преди един статистик да съобщи радостната вест, че по време на Таанската война един войник от бойна част е преживявал средно не повече от трийсет дни участие в бойни операции.
За щастие твърде малко имперски войници преживяваха тези трийсет дни един до друг.
Но имаше и изключения, както и, за разлика от илюстрираното от хронологичната графика, имаше и трагедии.
Една от тях беше десантът на Пел/е.
Системите Пел/е бяха първостепенен приоритет за стратезите на Императора. Намираха се в центъра на галактически ръкав, съставляващ открай време част от Таанската империя. След като превземеше системите, Империята щеше да разполага с база-трамплин, от която да нанася удари, докато издирва и открие дълго търсената секретна таанска корабостроителна система.
Осма гвардия, която винаги изтегляше късата сламка, получи „честта“ да направи десанта. След две седмици подготвителни бомбардировки Имперският флот съобщи, че цялата таанска съпротива е смазана кръвопролитно. Транспортните кораби предприеха десант. Първата вълна беше унищожена още в атмосферата. Втората успя да достигне земята, след което таанците откриха огън.
Имперските стратези и психолози бяха допуснали груба грешка. Понеже таанците използваха стриктна военна и обществена структура, бяха предположили, че след като командните елементи бъдат унищожени или оставени без комуникации, самите войници ще спрат да се бият и ще започнат да се самоубиват или в най-лошия случай ще се бият неефективно.