Пренебрегнатата статистика, известна на империята много преди началото на войната гласеше, че таанците използват доста по-малко съотношение на офицери и подофицери към войници, отколкото която и да е редовна имперска част. Така че таанците се прегрупираха по взводове, огневи групи и импровизирани бойни части и дадоха отпор.
Предполагаше се, че за завладяването на системите Пел/е ще са нужни два имперски месеца и че ще е достатъчна Осма гвардия. Окончателната победа — ликвидирането на последния таански елемент — дойде след две имперски години. Междувременно бяха използвани шест дивизии, като всяка нова дивизия преминаваше на някой от световете на Пел/е краткотрайно последно обучение в бойни условия преди фронтален десант, което се превърна в стандартна оперативна процедура.
Осма гвардия беше унищожена. Двама командващи генерали бяха разжалвани, а частта претърпя осемдесет и три процента загуби в жива сила, преди да бъде изтеглена. Бойните й знамена бяха скатани и прибрани, гвардейците разпратени по други части, а частта възстановена от нулата.
Това само по себе си беше огромна катастрофа. Още по-неприятен беше фактът, че десантите срещу Пел/е бяха осъществени, преди Сен Клер да открие, че секретните корабостроителници са в системата Еребус, на половин империя от Пел/е.
Седемдесет и пет хиляди имперски войнишки трупа. Един милион двеста и петдесет хиляди таански трупа. В едно напълно безсмислено сражение.
Шест бойни флотилии удариха Еребус под командването на флотски маршал Йън Махони.
Така наречените цели-панацея — удряш и войната е свършила — обикновено са шеги, които вършат работа само когато една космическа сила има претенции за по-значителни суми.
Освен това тези ефектни цели обикновено биват удряни веднъж и само веднъж. Ако фабриката бъде разрушена, тя не би трябвало никога, никога повече да произвежда гадории.
Задължително се пренебрегва фактът, че след война, когато счетоводителите изчисляват колко ефективни са били бомбите, научават, че въпросната фабрика май не е била разпердушинена чак толкова и че със съгласувани усилия отново е започнала производство само няколко месеца след това.
Еребус приличаше на такава цел-панацея.
Махони, чието минало имаше повече допирни точки с реалността, отколкото на повечето пилоти под негово командване, приложи по-различен подход.
Системата Еребус беше гадна цел, защитавана от всяко оръдие и тежко въоръжен космически кораб, които таанците можеха да си позволят да отклонят от основните битки. А пилотите и зенитчиците се биеха до смърт.
Махони се погрижи смъртта им да бъде реална.
Първият му удар взе трийсет процента жертви. На повърхността на Фунди, главния свят на системата Еребус, имаше разбити разрушители и тактически кораби, а в открития космос — още стари кораби, бълващи отломки.
Махони изпрати корабите си и на следващия ден.
Двадесет и осем процента жертви.
Имаше екипажи, които се пречупиха и отказаха да се подчинят на заповедта за атака. Махони спокойно нареди да бъдат изправени пред военен съд и разжалва всички капитани, които си позволяваха да се усъмнят в основателността на заповедите му.
След това повърна в каютата си, изми си лицето и прати още мъже и жени на сигурна смърт.
След шест дни удари таанците нямаха с какво да се съпротивляват.
Махони изпрати своите бронирани, разузнавателни и разрушителни кораби.
Три бойни кораба и два тежки крайцера бяха загубени — но корабостроителниците на таанците, изглежда, излизаха завинаги от строя.
Махони нареди ударът да бъде повторен на следващия ден.
Наложи се да разжалва един флотски адмирал за оспорване.
Но корабите атакуваха още веднъж. И трети път.
Планетите от Еребус бяха превърнати в подходящи за паркинги места.
Но за да е напълно сигурен, противно на всички военни конвенции, Махони разпореди световете да бъдат наръсени с радиационни химикали.
Фабриките на Еребус можеше и да заработят отново — но всеки назначен в тях работник щеше да свети със собствена светлина.
Първа гвардия, старата част на Махони, сега предвождана от генерал-майор Галкин, оглави десанта на Наа.
По това време вече знаеха как да победят Таан:
Не стреляй по цивилните — те имат свои собствени проблеми. Изтикай ги в тила. Не предполагай, че има нещичко неминирано, от церемониалния флаг до грозната пластмасова отливка на лорд Феерле, от която става чудесен сувенир.