Един таанец може да е навсякъде. В яма край пътя. Привързан в короната на дърво. Заел огнева позиция в основата на статуя. Дебнещ дни наред край някоя изгоряла просека възможността да убие всеки имперски поданик, който попадне в обсега му, независимо боец, жена, чиновник или цивилен. И е много компетентен в кървавия си занаят.
В края на краищата Наа падна, въпреки че през последните дни съпротивата беше ръководена лично от лейди Атаго. Процентът на жертвите беше два пъти по-висок от очаквания, а битката продължи три пъти по-дълго от предвижданията — тези на щаба естествено. Самите пехотинци се смятаха за невероятни късметлии и невероятно добри бойци, щом са се отървали така леко.
Наа предостави на Империята отдавна необходимата основна база сред световете на Таан.
Сега вече можеше да започне истинският разгром.
42.
Дори опитен таански наблюдател би стигнал до погрешни изводи, ако присъстваше на срещата между лорд Феерле и лидерите на двете основни фракции във Висшия съвет, Вихман и Пастур. Ако бяха заснети със скрита камера, седнали в затъмнения кабинет на Феерле, таанският наблюдател щеше да е най-заинтригуван от това кой не присъства на срещата. Т.е. лейди Атаго, очевидният наследник на Феерле. Експертът веднага би предположил, че се създават нови съюзи и Атаго остава зад борда явно защото Феерле възприема новопридобития й статут на герой за заплаха.
И двете предположения на експерта щяха да са погрешни. В действителност Феерле си помисли за нея, когато изпрати поканите на Вихман и Пастур. Но точно поради образа й на „бял рицар“ умишлено я пренебрегна.
Не искаше това, което възнамеряваше да предложи, да опетни по някакъв начин образа й. Ако паднеше, искаше тя да е в състояние да поеме меча му, облечена в бляскава ризница. Феерле смяташе да предложи план, който допускаше и разчиташе на корумпираността и нелоялността на собствените му хора. Атаго щеше да се разгневи дори от самото предположение, че тези неща действително съществуват. Това бяха факти, които елементарното войнишко мислене на Атаго не можеше да приеме.
Вихман щеше да спори, наистина, но в крайна сметка щеше да се съгласи. С подкрепата на реалиста Пастур Феерле нямаше да има никакви затруднения.
Лорд Феерле сервира на гостите си лично — предлагаше от една табла деликатеси по техен избор и смесваше питиета им. Докато се хранеха и отпиваха, той говореше, подготвяйки сцената: навсякъде предатели, шпиони и глупаци на всички нива, които изпяват жизненоважна информация на вражеските агенти. За по-голяма убедителност обрисува ситуацията в доста по-тъмни краски от реалните.
Както предполагаше, Вихман бе шокиран и незабавно отправи апел за героична чистка, която да изкорени попълзновенията на предателството. Това, което не беше очаквал, беше реакцията на Пастур. Той не промълви нито дума, а лицето му ставаше все по-бледо с всяка следваща дума. Нима го беше преценил погрешно? Нима вместо да го подкрепи, Пастур щеше да поеме ролята на Атаго и да подкрепи призива на Вихман за кръвопускане? Ако станеше така, щеше да се наложи да направи светкавична преоценка на положението, иначе планът му никога нямаше да премине към изпълнение.
Онова, което не разбираше, беше, че Пастур страда от почти нелечим пристъп на гузна съвест. Нима Феерле го подозираше? Може би зад вратата го чакаше охрана с насочени оръжия? Ако положението беше такова, защо Феерле продължаваше да гледа така, сякаш се нуждае от подкрепа? Постепенно осъзна, че Феерле я очаква тъкмо от него. Но помощ за какво? По дяволите! Вече беше сложил гениталиите си на масата. Може би беше време да се осмели да замахне с ножа.
— Извинете, милорд — каза той. — Заедно с вас и с уважаемия лорд Вихман и аз осъждам положението, което описвате. Би трябвало да вземем драстични мерки. Но…
— Продължете — отсече малко рязко Феерле в опит да го подтикне да му предостави картбланш.
— Но… вероятно има някаква възможност преди това да се възползваме от тези хора.
При това предложение Вихман почти избухна.
— Как смеете… — И дори се надигна от стола си.
— И аз си мислех същото — каза Феерле.
Вихман се строполи на стола.
— Какво? О, да! Отлична идея. Ммм… точно така! — След което, напълно слисан, не можа да се сдържи повече. — По дяволите! Какви ги приказвам? Що за добра идея?
Феерле и Пастур се разсмяха и след миг Вихман прояви благоприличието да се присъедини към тях. Пийнаха още, докато Феерле им излагаше ситуацията.
Наистина беше измислил начин да използва източниците на поверителна информация, при това толкова извратен, че дори самият Вечен император би му се възхитил. Всъщност планът беше взет направо от наръчника на Императора.