Разузнавателните данни показваха, че таанците строят три нови свръхбойни кораба. Единият беше завършен, вторият в пробен период, а третият почти готов.
На техниците от корпус „Живак“ бяха спуснати указания да изготвят детонатор, който да взривява заряда си само след като в обсега му попадне активен идентификационен код на конкретния клас кораби. Срокът за конструирането на детонатора беше само няколко дни — обиколката на лорд Феерле щеше да започне всеки момент.
Това не беше проблем. Техниците — по тяхно собствено описание — дотолкова бяха свикнали да съчетават невъзможното с невероятното при абсурдни обстоятелства, че се смятаха способни да направят всичко от нищо.
Взривните заряди бяха конструирани. Шестнайсет на брой. Изискването беше да са в касетъчен, неразпадащ се, малък по обем експлозив и да могат да унищожат голям обект от типа на таански боен кораб, когато попадне в непосредствена близост.
Това, че бяха шестнадесет, не беше случайно. Главното пристанище на Кормартен разполагаше с шестнайсет пилотирани кораба.
Шестнадесетте заряда бяха предадени на инфилтрираните на Кормартен служители на „Богомолка“.
Експлозивите бяха поставени в пилотираните кораба и „богомолците“ се оттеглиха, без да установят контакт помежду си. Биха се засрамили, ако се случеше нещо друго. Не проявиха никакъв интерес към съдържанието на касетките, както и за какво, срещу кого и за коя дата са предназначени. Впоследствие щяха да разберат — ако операцията успееше — в уединението до тезгяха на някой бар. По всяка вероятност едва след края на войната.
Цялата документация по операцията срещу управника на Таан се събра в един микрофиш. Фишът беше доставен лично на ръка на Вечния император и унищожен. След това той изпрати компютърните експерти на „Живак“ да проверят системата и да се уверят, че не съществуват резервни, „призрачни“ и дублирани копия на фиша.
После, удовлетворен, си наля стрегг и зачака.
Бойният кораб на лорд Феерле „Коунмо“ изключи двигателя АМ2 и продължи да се спуска към Кормартен с двигателя „Юкава“. Командирът на кораба беше горд, че навигаторите му бяха успели да изведат кораба на по-малко от 0,10 астрални единици от нужното място. Получиха сведение за приближаването на шест кораба — един пилотиран и придружаващия ескорт.
Командирът уведоми за това лорд Феерле, който се намираше в каютата си и тъкмо си донагласяше една от мантиите с дракон на гърдите.
Докато дипломатите от екипа на Феерле разговаряха по комуникационната система с ескорта, пилотираният кораб се приближи към предния люк без излишни церемонии. При контакта между двата кораба бомбата експлодира.
Експертите по взривовете от „Богомолка“ бяха планирали взривът да отнесе цялата носова част на таанския боен кораб. Но тъй като „Коунмо“ беше нов, пожарогасителните му системи бяха все още в изпитателен срок. Поддържащите системи не бяха в пълна изправност. Така че взривът разкъса корпуса и проникна до двигателното отделение.
Горивото АМ2 експлодира.
„Коунмо“ престана да съществува — както и пилотираният кораб, два от приближаващите кормартенски кораба и шест от таанските бойни кораби, ескортиращи лорд Феерле.
Както бе предупредил в началото на войната, Императорът започваше да взема нещата много лично.
ЧЕТВЪРТА КНИГА
ЗАНШИН
45.
„Рейнджърс“ играеха срещу „Блус“ в мача на десетилетието по гравбол според всички спортни коментатори в Империята. Сто хиляди същества се бяха натъпкали едно върху друго на „Ловет Арена“, за да видят дали играещите на собствена планета „Рейнджърс“ ще вземат реванш от страховитите „Блус“, които ги биеха в шампионата по гравбол три имперски години поред. Въпреки войната милиарди и милиарди — включително, както се говореше, и самият Вечен император — гледаха мача по риалити в домовете си.
До този момент играта се развиваше според очакванията. Към края на петата и последна част резултатът беше 53:53 след поредица от яки сблъсъци в продължение на четирите часа игра. В последната част Нейсмит, едрият център-нападател с червения екип на „Рейнджърс“, на четири пъти успя да си пробие път през и покрай тежкогравитационните цели на „Блус“ и да се озове на стрелкова дистанция и всеки път „Блус“ успяваха да се прегрупират и да затворят лекогравитационните коридори и да отблъснат „Рейнджърс“ в собственото им поле. Играта беше толкова оспорвана и ожесточена, че след всяка отбелязана точка на двата отбора следваше пълно тройно наказание на играчи.