Рабаж, центърът на „Блус“, хвана топката. Нападателите пред него се пръснаха — търсеха слабо място в защитата на „Рейнджърс“. Защитниците на „Блус“ заеха позиция в близост до лекогравитационните коридори. След това дойде моментът на Рабаж! Той спринтира покрай своите нападатели, направи финт наляво при една от целите и се понесе стремглаво през пролуката в защитата. При което остана съвсем сам. Пред него — незащитен лекогравитационен коридор! А накрая — така желаната червена ивица, отбелязваща голлинията на „Рейнджърс“! Публиката на домакините издаде стон. Бяха на прага на четвърта унизителна загуба. След миг Рабаж беше на лекогравитационната линия и подскачаше… подскачаше… подскачаше…
Танз Суламора натисна с длан бутона — изключи звука и затъмни огромните прозорци към игралното поле, — след което размаха гневно пръст към личния си съвет.
— Поемам всички рискове — каза с разтреперан от ярост глас. — Всички гласуват за премахването на Волмер. Чудесно. Но след това аз съм този, който трябва да свърши работата. Всички одобряваме плана. Прекрасно. Само че пак Танз е човекът, който си рискува главата с Шапел.
— Всички те подкрепяме, приятелю — измърмори Малперин. — Не разбирам какъв е проблемът. Ако ти паднеш, падаме всички. Нали вече се разбрахме за това?
— Абсолютно — добави успокоително едната от близначките Краа. — Двамата със сестра ми сме с теб от самото начало, Танз. Или гониш до дупка, или изобщо не се захващаш, това е нашето мото.
Суламора изсумтя. На пръсти се брояха бизнес създанията, които да са по-големи майсторки от Краа в изкуството на забиването на нож в гърба. Потърси с поглед подкрепа от Кайес, но сребърното сияние, изглежда, не обръщаше никакво внимание на никого и нищо. Отпуснато в едно от огромните меки кресла, то зяпаше в празния прозорец, сякаш все още гледаше незавършилия мач. Вбесен, Суламора гаврътна едно голямо питие. Останалите членове на съвета мълчаха и оглеждаха с престорен интерес оформения в стил „барок върху барок“ интериор.
Един от по-ексцентричните предци на Ловет беше построил тази огромна арена, която можеше да се използва при всякакви атмосферни условия. На Първичен свят нямаше равна на нея. В рамките на няколко дни можеше да бъде преустроена така, че да домакинства на всякакви прояви — от селскостопански изложения до състезания за скутери. Местата за зрители бяха проектирани така, че дори най-бедният запалянко виждаше отлично случващото се. А над всичко се извисяваше внушителният купол — апартаментът на собственика. В този апартамент можеха да се забавляват неколкостотин „близки приятели“, макар че огромният брой ярки картини, препарирани животински глави, очукани статуи и мебели с причудливи форми бяха причина дори само двама души да получат пристъп на клаустрофобия. Обстановката беше в състояние да събуди насилствените инстинкти дори на най-заклетите пацифисти.
Вероятно затова и Суламора се държеше така необичайно — да изпадне в ярост пред колегите си. Или пък причината бе в това, че неочаквано се бе почувствал крайно уязвим. Както се развиваха нещата, ако планът се провалеше, вината щеше да се стовари изцяло върху него. Останалите бяха чисти. Нищо не беше в състояние да ги разобличи. На всичко отгоре това вероятно беше последната възможност за среща на членовете на публично място, без това да предизвика подозрение. Мачът между „Рейнджърс“ и „Блус“ може би беше последният им повод.
Накрая Кайес наруши тишината и заговори направо:
— Какво искаш от нас, Танз?
Суламора му благодари с кимване и извади от джоба си шест карти. Плъзна ги по масата като крупие — по една за всеки от седналите около масата и една за него. Картите бяха от издръжлива пластмаса. Кайес пръв пъхна картата си във видеопроцепа пред себе си. Пред него се появи малък отвор и върху миниатюрния екран заблещукаха букви. Останалите направиха същото със своите карти.
НИЕ, ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЛИЧНИЯ СЪВЕТ, СЛЕД СЪОТВЕТНОТО ОБСЪЖДАНЕ, СТИГНАХМЕ ДО НЕОХОТНОТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ЧЕ ВЕЧНИЯТ ИМПЕРАТОР СТАВА ВЪВ ВСЕ ПО-РИСКОВАНА И ОПАСНА СТЕПЕН НЕСТАБИЛЕН. ПО ТАЗИ ПРИЧИНА РЕШИХМЕ ДА ПРЕДПРИЕМЕМ СЛЕДНИТЕ ДЕЙСТВИЯ…
Това беше предисловието към едно политическо убийство. Най-отдолу имаше шест празни места за отпечатъците на всеки от седналите около масата. След поставянето на отпечатъка нямаше връщане назад. И всеки от конспираторите щеше да носи еднаква вина.