Последва дълга пауза. Пръв беше отново Кайес — усмихна се и постави отпечатъка си. Останалите направиха същото един подир друг.
Шапел щеше да бъде задействан.
На игралното поле публиката на домакините ликуваше. Победеният отбор на „Блус“ напускаше терена през шпалир от въоръжени полицаи. Съотборниците на Нейсмит го бяха вдигнали на раменете си. Ликуващите запалянковци напускаха стадиона като вълна на път към една славна вечер на грабежи, плячкосване, пиене и всеобщо трошене на глави.
Честта беше възвърната.
46.
— Имам един въпрос, сър — изръмжа флотски маршал Махони. — И една молба, сър.
— Давай — отвърна Вечният император.
— Първо. Каква е официалната имперска политика по отношение на мъченията?
— Лоша работа. Не се оставяй да те хванат, докато я вършиш.
Махони кимна.
— Имате ли нещо против, ако поизпържа мозъчето на тази смотанячка?
— Тц-тц-тц. А изглежда, я чакаше толкова добро бъдеще.
— Ха, бъдеще, — озъби се Махони. — Чуйте тази тъпотия.
И зачете на глас текста, изписан на видеоекрана:
— „Изведнъж усмивката се стопи и ми бе припомнено, че този човек е най-яростният боец на Императора, лидер, който изпраща в бой милиони мъже и хиляди кораби, стратег, само чието присъствие в сектора кара таанците да се предават на тълпи“. Тълпи — подчерта Махони. — При мен хората, които водят разпитите, са повече от военнопленниците.
— Да — съгласи се Императорът. — Аз бих използвал „орди“. По-добра дума.
Махони продължи с твърд като стомана глас:
— „Сега се подготвяме за голямата офанзива. Срещу Граничните светове. Бях изхвърлена по гаден начин оттам, което не ми хареса. Обещах си, че един ден ще се върна. Ето, че се връщаме. Подхванали сме таанците във всички сектори. Това ще е последният удар. Борбата ще е дълга и тежка. Но ще ни даде възможност да зърнем края“. Тъпотии, тъпотии, тъпотии, очарователна жена. Спартански, но добре подбрани покои, боготворен от подчинените, хората му се възхищават, посветен на добруването на своите войници. Тъпотии. Драскачът, който е написал това, заслужава да бъде изтезаван.
— „Por que?“ — попита Императорът.
Махони за малко да отговори грубо, но се овладя. Добре. Императорът се правеше на приятен. Стана, отиде до барчето и посегна към скоча. В последния момент промени намерението си и си наля стрегг.
— Добре, шефе — каза Махони, докато си сядаше на мястото. — Аз съм праволинеен човек. Вие не сте разстроен, че тази писателка като че ли е нарушила държавната сигурност, като говори за това къде ще е следващият ни удар. И това е първият път, когато чувам за такава обща офанзива. Да оставим това. Да навлезем в подробностите. Като тази, че никога не съм се срещал с тази жена през живота си. И откъде се пръкна тази чаровница? — Махони се замисли… и изруга. — Шефе, нали не смятате да постъпите така с мен?
— Разбира се, че смятам — отвърна Императорът. — На нас ни трябва някой генерал от типа на истински герой и твоето име се падна при жребия. Между другото, ако смяташ тази история за слаба, трябва да видиш какво правят истинските булевардни драскачи за кредити. Какво ще кажеш за факта, че си истински воюващ предводител — все още носиш личното си оръжие навсякъде. Ами историята за това как като млад лейтенант на някакъв отдалечен аванпост, когато корабът с провизиите се забавил, половин година си плащал храната на войниците от джоба си? Наистина възхитително. Особено като се има предвид, че произхождаш от бедно, но честно семейство.
Бащата и дядото на Махони бяха офицери със сравнително висок чин, след което бяха направили втори и трети кариери в цивилни мегакорпорации.
— Питам за последен път. Защо?
— Може би заради блясъка в ирландските ти очи — отвърна Императорът. — Или пък защото съм притиснал таанците и в момента натривам сол в раните им. Между другото. Това не е нарушаване на мерките за сигурност. Ние — или по точно ти — наистина тръгваш срещу Граничните светове. С всеки кораб и войник, които мога да измъкна от други сектори. И искам таанците да го разберат. Влиянието им търпи спад напоследък, особено след като лорд Феерле се остави да го убият, а легионите им гинат един след друг. Таанците вярват в символи. И аз им давам символ. Във всяко проклето предаване се повтаря колко важни са шибаните Гранични светове за Империята и персонално за самия мен. Няма начин тези дебили да не налапат въдицата.
И след като направи това изказване — едно от най-дългите си на четири очи, — Императорът изпита потребност да пийне чашка-две.