— Значи съм част от символа?
— Да. Ако четеш нещо друго освен оперативни заповеди, досега щеше да забележиш, че съм откраднал няколко колоритни момента поне от трима древни генерали. И манията ще се разраства. Разбираш ли, Махони, ние ще спечелим. Скоро. Което поставя въпроса какво ще правим с всички тези проклети таански светове. Изглежда, на тях живеят типове, които страшно уважават онези, които ги пребиват до смърт.
Махони поклати глава.
— Това не го разбирам, сър. Баща ми винаги казваше, че единствените хора, които се бият помежду си и после се сдобряват, са англичаните. Каквото и да са те.
— Да. И аз постъпвам по същия начин — призна Императорът. — Но ние не сме таанци. Така че заминаваш за Граничните светове. Таанците ще хвърлят насреща ти всичко, което могат да заделят, а ти ще си моята малка имперска месомелачка. Няколко незначителни бележки, които могат да са ти от полза. Ще използваме Наа като предна база за нанасяне на удари срещу таанските светове. Така ще разполагаш с възможност за удобен ляв прав, ако се наложи. И още нещо. Изглежда, в таанските светове има някаква ужасна конспирация.
Махони изглеждаше заинтригуван, но и недоверчив.
— Тази конспирация включва цяла група таански офицери, които може би са били отбелязани като недоволни от начина, по който се води войната. Можем да благодарим на нашия приятел Стен, че откри тези предатели в кавички.
Двамата се усмихнаха с неудоволствие.
— Изгради ми конспирация и разпространи вестта за нея. Сега някои от моите — пардон, таанските — най-доверени агенти дават информация за конспирацията на таанците. Разузнавателна информация „първа категория“ и прочие. Така, докъде бяхме стигнали? О, да, тъкмо приключи с избиването на всяка таанка в Граничните светове, която се държи предизвикателно. Така че след като завършим окончателното нападение срещу таанските светове, ти ще поемеш управлението. Освен това недей да планираш дълги отпуски след края на войната. Тъй като ще те направя — по дяволите, може би ще го нарека генерал-губернатор — шеф на цялата им воняща бивша империя. Тогава ще разполагаш с десетина години, за да ги научиш как да се правят на хора.
Махони се замисли и накрая се разсмя.
— Великолепна яхния, шефе. Сега остава да хванем заека.
— Точно така — съгласи се Императорът. — Направи ми една услуга, Йън. Не се оставяй да ти нашарят задника в Граничните светове. Не ми се иска да започвам всичко отначало.
47.
Членовете на Висшия таански съвет обсъждаха протокола. Старши секретарят четеше глухо окончателния вариант на официалния некролог на лорд Феерле. След това щяха да го гласуват и да определят времето на излъчването му.
Втората точка беше гласуването за наследника на Феерле. Никой не знаеше със сигурност какво ще правят след това.
Кралят е мъртъв, мислеше си кисело Пастур. Да живее кралят.
Огледа напрегнатите безизразни лица на двайсет и шестимата си колеги. Всички криеха картите си плътно до гърдите си. Но Пастур вече знаеше резултата. Беше преброил гласовете. Деветчленната клика на Вихман щеше да подкрепи Атаго. Тук не можеше да се очакват изненади. Вихман беше луд по парадните мундири. А дори сред войнолюбивите таанци никой друг не притежаваше войнствената осанка на лейди Атаго.
Втората фракция, равностойна по гласове, подкрепяше тройка, съставена от различни кандидати, сред които най-често споменаваните бяха Атаго, Вихман и Пастур. Оставаше Пастур със своята фракция — други девет гласа, девет плаващи гласа, които той можеше да изиграе, както си пожелае. Само че в главата на Пастур нямаше никакво съмнение как ще ги изиграе. Оставаше му единствено да изчака протяжното изброяване на заслугите на покойния лорд Феерле.
Стен го посети още веднъж в градината — беше вечер, няколко дни след смъртта на Феерле. Пастур не знаеше как е влязъл — този път не беше използвал канала. Дяволът сякаш просто изникна от сянката на едно от най-ценните му дървета. Щом го забеляза, като истински таанец го връхлетяха смесени чувства: от изненада и уплаха до изпепеляваща омраза заради покушението срещу Феерле.
— Не бъдете глупак, полковник — предупреди го Стен. — Последното, от което се нуждае в момента народът ви, е глупак за водач. При това мъртъв глупак.
Пастур се овладя.
— Какво искате този път?
Стен също се овладя, прибра оръжието си и пак се настани на клона. Пастур долови, че с физическото си поведение Стен иска да избегне и най-незначителния намек за заплаха.
— Преди всичко чух за промените в Колдиез. Исках да ви благодаря.
Пастур сви рамене.