— Няма за какво да ми благодарите. Нищо от това, което казахте, не ми повлия. Беше единствено логичният начин на действие.
— Ако предпочитате да разсъждавате по този начин, полковник, няма проблеми. Просто се обезпокоихме за някои наши приятели. Независимо как са се погрижили за тях. Важното е, че е направено. Макар да забелязах известни отклонения от разговора ни. Прекалено много нови лица. Важни нови лица. Предполагам, че възнамерявате да ги използвате като скрит коз. Ако е така, длъжен съм да ви предупредя. Няма да свършат работа.
Пастур не успя да скрие любопитството си.
— Нима искате да кажете, че ако насочим оръжие към главите им, не бихме се домогнали до известни отстъпки от вашия Император?
— Само ще го накарате да ви удари по-силно. Повярвайте ми. Говоря от продължителен и наистина личен опит. Единственото, до което ще се домогнете от Императора, ако го заплашите, е голям брой окървавени откъснати крайници.
Пастур разбра. Така биха постъпили и таанците. Може би тъкмо тази беше грешката, която бяха допуснали преди години. Публичният имидж на Императора беше на благ, загрижен, енергичен и красив младеж, твърде мъдър за възрастта си. Очевидна заблуда. По всяка вероятност Императорът беше по таанец от самите таанци.
Пастур се запита колко кръвопролитно би било отмъщението на Императора, ако със затворниците в Колдиез и особено с по-важните от тях се случи нещо неприятно. Усети да го побиват тръпки за безопасността на собствения му народ. Знаеше как би постъпил самият той, ако беше на мястото на Императора.
Стен го изучаваше, сякаш наблюдаваше как мислите му се оформят, разпръсват и подреждат по новому.
— Колдиез не е причината за посещението ви — констатира Пастур.
— Да. Това е само една от причините.
Стен се плъзна от клона и закрачи напред-назад по лехата; разглеждаше съсредоточено растенията в хидропонните саксии.
— Императорът е загрижен за това, което ще се случи с вашия народ сега, след смъртта на Феерле. Кой ще поеме властта. С кого ще се наложи да си има работа.
— Да бе, сигурно доста се е загрижил — каза Пастур, без да прикрива сарказма си. — Вероятно предполага, че ще легнем по гръб и ще се преструваме на умрели. Както в старите риалити. Предводителят е убит. Войнственото племе загубва куража си да воюва. Поредната спечелена война.
— Щом разсъждавате по този начин — каза Стен, — значи наистина не познавате шефа ми. Предполагам, че го занимава единствено мисълта още колко от вас ще се наложи да ликвидира, преди най-накрая да се убедите, че сте загубили. Осъзнавате, че сте загубили, нали?
Въпросът изненада Пастур — най-вече защото той самият го отбягваше от известно време. А сега трябваше да даде отговор. Сякаш огромен черен буреносен облак се отвори и изсипа отгоре му цял потоп от емоции. Поражение. Капитулация. Унижение. Но да. Бяха победени. Краят бе дошъл и Пастур не можеше да направи нищо, за да спре безумието. Дори не намери сили да отговори, а само кимна.
— В такъв случай бихте могли да воювате единствено за онова, което ще се случи след капитулацията. Достоен мир и неизбежните дипломатически увъртания. Вашият народ се нуждае от истински водач, който да постигне разбирателство с Императора, като запази честта на Таан.
— И Императорът смята, че това съм аз? Няма начин. Не разполагам с нужните гласове, дори да предположим, че имам желание, разбира се.
— Ако предположим, че имате желание — съгласи се Стен.
И на двамата им бе ясно, че с това дипломатическо увъртане Пастур вече е прекрачил линията.
— Императорът преценява ситуацията по следния начин — продължи Стен. — Единственият недвусмислен водач с добра репутация е лейди Атаго. Но тя има прекалено много врагове в Съвета, за да спечели гласуването. Втората възможност е някаква скалъпена група от компромисни кандидати. Да речем, Атаго и по един представител от основните фракции. Предполагам, че вашето име при всяко положение ще бъде включено в такъв един списък.
Пастур знаеше, че е така.
— А третата?
— Трета няма — каза Стен. — Само тези две възможности. Но честно казано, по мое лично мнение от група водачи никога не се получава нещо свястно. Обикновено това води само до скъпо струващи грешки. Никой няма желание да поеме отговорността, поради което не се върши нищо. Или се стига до политическа гражданска война без нито един виновен.
— Съгласен съм — отговори Пастур.
— В такъв случай единственият логичен избор — заключи Стен — е лейди Атаго.
Пастур не можеше да повярва на ушите си. Стен, разбира се, беше прав, но защо му бе на Императора да подкрепя човек, който се очаква да е негов най-голям и отявлен враг? Лейди Атаго беше толкова праволинейна, че… И проумя. Тъкмо това беше качеството — или слабостта, в зависимост от гледната точка — от което се нуждаеше Императорът.