Беше същото като да изолираш рак, който след това просто и лесно да отстраниш. Атаго щеше да доведе Таан до окончателно поражение. Някой друг щеше да предаде меча. И Вечният император разчиташе този някой да бъде Пастур.
— Той трябва да разбере, че не съм предател — настоя Пастур: приемаше сделката. — Трябва да му го внушите.
— Ще го направя — обеща Стен.
След това се обърна и се отдалечи в сенките. Миг преди да изчезне, се извърна.
— А, за малко да забравя. Как сте със здравето?
— Отлично — отвърна Пастур, учуден за какво, по дяволите, намеква Стен.
— Аз не бих бил толкова сигурен — каза Стен. — На ваше място след гласуването бих се разболял от нещо достатъчно продължително и гадно, което гарантира дълга и напълно заслужена почивка. Далеч от огневата линия.
Пастур все още обмисляше този загадъчен съвет, когато осъзна, че Стен е изчезнал…
Старши секретарят беше приключил с четенето и обявяваше точка първа от дневния ред. Атаго и Вихман оглеждаха останалите членове на Съвета, сигурни, че ги очаква люта битка. Но Пастур беше наясно, че всички техни лични сондажи са отхвърлени и че те са се подготвили за невиждана битка край заседателната маса. Така че старателно съхрани неутралитета и сдържаността на хората си. Говореше се, че те ще гласуват за явния победител. Но такъв не можеше да има. Веднага щом Атаго загубеше вота, щеше да бъде гласувано предложение за триумвират.
Поне такива бяха очакванията на преброителите. Броенето започна от страната на масата, където беше Атаго. След това минаваше през Пастур и неговата група, а накрая през групировката, подкрепяща идеята за триумвират. Първите девет гласа „за“ бяха дадени набързо. След което дойде редът на Пастур.
— Въздържал се — обяви механично старши секретарят. — Следващият?
— Извинете — обади се Пастур. — Все още не съм се изказал.
Старши секретарят го изгледа втренчено, изумен от случващото се.
— Не желая да се въздържа — продължи Пастур. — Бих желал да гласувам „за“.
Думите му предизвикаха изненада, последвана от всеобща възбуда, щом всички осъзнаха какво се бе случило току-що. Надигна се безразборно бърборене и се наложи да бъде възстановен редът, след което гласуването обиколи светкавично масата.
Само след секунда всички бяха гласували единодушно и лейди Атаго беше избрана за новия водач на Висшия съвет на Таан. Победата дойде толкова неочаквано и изненадващо, че мрачното настроение на всички се изпари. Феерле беше забравен и членовете на Съвета се потупваха по раменете и се поздравяваха взаимно за политическата си мъдрост.
Имаха водач. Отново беше време да се вдигнат срещу врага.
— Един въпрос, милейди — обади се един от членовете на Съвета. — Имперските новини преливат от коментари за имперски флотски маршал Йън Махони. Дал е клетва да се върне в Граничните светове. Да възвърне Кавит. Как смятате да се справите с него? Или още е прекалено рано да се каже?
Атаго се изправи в целия си внушителен ръст, Предводителството се излъчваше от нея като митичен ореол — тестото, от което са замесени героите.
— Предизвиквам го да се опита — отговори Атаго. — Вече съм го побеждавала. Много категорично. Всъщност именно аз завзех Кавит плюс Граничните светове през разкъсаното му и кървящо тяло. И сега ще се радвам да довърша започнатото.
Всички аплодираха, с едно-единствено изключение. Пастур. Той вдигна пръст, за да поиска думата. Атаго не се сдържа и го изгледа със стаена омраза. Не знаеше защо я подкрепя, но очакваше цената да е висока. След миг се овладя и на лицето й се изписа мрачна усмивка.
— Да, полковник?
— Защо ли Императорът разчита толкова много на Граничните светове? За мен те вече не представляват особено стратегическа цел. Сигурни ли сме, че не е просто капан? Да ни накара да хвърлим всички свои налични сили?
— Естествено, че е — отвърна Лейди Атаго. — Опитват се да създадат впечатление, че всяка спечелена победа е много по-значима, отколкото е в действителност.
— В такъв случай, ако реагираме — продължи Пастур, — не рискуваме ли да превърнем измислицата в реалност?
— Само ако ни победят — каза Атаго. — А аз ви обещавам, че това няма да се случи. Доказах го веднъж, ще го докажа отново. И ще обърнем оръжието на Императора срещу самия него.
С това свое обещание лейди Атаго сама захапа въдицата на Императора. Пастур идеално разбираше стратегията му. Единственото, което все още го озадачаваше, бе странният въпрос на Стен относно здравето му.