Някой допусна фатална грешка.
„Горга“ и един от крайцерите се сблъскаха. Катастрофи сред безкрайните пространства на космоса не се бяха случвали никога.
Тази обаче се случи.
Не оцеля нито един член от екипажите на двата кораба, така че никой не можа да даде обяснение точно каква грешка е допусната.
На границите на радарния обхват на Периферните светове таанските флотилии предприеха тройно нападение като първа, втора и трета нападателни сили. Бойният ред, синхронизацията и разгръщането щяха да доведат до резултата половината командващи да бъдат уволнени, а една десета от тях да загинат от единична бомба.
Вече не бяха останали кой знае колко предвоенни таански адмирали, да не говорим за капитани на кораби. Труповете им бяха консервирани в пространството, размазани върху преградите на раздробени кораби или просто бяха привнесли вече невидимия си принос към ентропията.
Но войната е умението да се справиш с онова, с което разполагаш.
А и таанците знаеха, че съдбата е на тяхна страна.
Съдбата естествено обикновено беше на страната на Бога.
Така че таанските флоти нападнаха врага.
Втората таанска офанзива така и не стигна до Периферните светове.
Адмирал Мейсън, командващ шест ескадрили разрушители от мостика на един чисто нов крайцер, чакаше. Докато таанците наближаваха, корабите изчакваха в засада почти в радарен обхват един от друг. Щом първият разрушител се свърза, Мейсън насочи всички кораби в старателно и многократно оттренирана бойна операция.
Пръснаха таанците с общ удар, след което продължиха поотделно. Въпреки че Мейсън беше побъркал от учения капитаните си, те тайно се гордееха, че служат под командването на убиец като него — макар да беше абсолютен гад и да ги изпращаше в най-опасните точки на сражението.
Таанският флагман на втората сила беше улучен най-малко с три ракети, изстреляни от три кораба, и цялото командване на зле организираната банда флотилии беше ликвидирано.
В същия момент Мейсън неохотно докладва на своя шеф и девет изцяло екипирани имперски флотилии пристигнаха да довършат работата.
Един таански крайцер, единайсет разрушителя и шепа помощни, всички повредени, успяха да се измъкнат и да се довлекат до Хийт.
Адмирал Мейсън не можеше да отрече, че корабите му се бяха справили.
На цял сектор разстояние флотски адмирал Ферари водеше сражението почти перфектно.
Беше разполагал с предостатъчно време за подготовка, след като разузнаването го уведоми, че таанските флотилии приближават.
Беше пуснал на няколко екрана безкрайни програми какво точно ще постигне предстоящата първа атака. Дори разполагаше с предоставен от имперското разузнаване стратегически/тактически биофиш за командващия таански адмирал. Някакъв си Хси, помисли си Ферари, пилотирал във високите етажи на бюрокрацията през по голямата част на войната. Какво ли беше направил, за да го натирят във вакуума? Прегледа друг биофиш, предоставен — което Ферари никога не узна — от разузнаването на Стен и Сен Клер.
— Господинът — помисли на глас Ферари — изглежда, е успял да проникне в четири имперски флотилии преди доста време и да им създаде проблеми. Това не би трябвало да означава, че… ммм. Вероятно той има приятели с добри връзки? Не. А, Ето го дребното престъпление. Изглежда, е изгубил контрол над частите си в разгара на битката. Предизвикани загуби. Мерси.
Ферари се усмихна. Значи приятелчето не познаваше мителшпила.
Ферари изключи всички програми. До една бяха неточни. Знаеше къде ще нападне Хси.
Адмирал Хси възнамеряваше да използва „бъркотията“ в системите Зулу, за да прикрие приближаването си към система Калтор и самия Кавит. Нямаше начин дори фините имперски детектори да засекат неговите флотилии, преди да нападнат.
Хси не беше преценил, че е вярно и обратното — таанските детектори показваха системите Зулу като мъглявина от астероиди.
Те не засякоха дебнещите флотилии на Ферари до последните секунди. Ферари остана леко разочарован: беше се надявал, че таанците ще се доближат дори още повече, преди да започне сражението.
Но и така не беше зле. И той пристъпи към действие.
Погледнато от „горе“, двуизмерно, флотите на Ферари бяха разположени странично спрямо авангарда на таанските сили — известно като „отсичане на целта“. Цялата имперска огнева мощ можеше да достигне целите си, докато бойният ред на таанците блокираше собствените им оръжейни системи.