Ферари нанесе удар. В този момент сражението премина от „шахматен дебют“ в изискващия по-изтънчено коварство „ръкопашен бой“ на разстояние около метър, докато имперските части разпердушинваха Хси.
Хси нареди оттегляне от сражението и прегрупиране.
Ферари нареди на частите си да го последват и битката продължи — хаотично меле сред пустошта между системите.
Ферари победи със завидно майсторство. И отново оцеляха само шепа таански кораби.
Но той допусна една грешка.
Когато реши да последва Хси, пропусна да уведоми Махони, който се опитваше да координира сражението от Кавит, за решението си. И остави огромна незащитена дупка в периметъра около Периферните светове. Три земни дни след това тъкмо през тази дупка се изля третата нападателна таанска сила.
Между нея и Кавит нямаше нито една имперска бойна флота.
Някой някога е казал, че повечето герои са здравомислещи хора, неочаквано взели решение да направят нещо налудничаво.
Уилям Бишоп XLIII би дефинирал операцията, спечелила му Галактическия кръст и втора звезда, като нещо, което би предприел само смахнат, успял да убеди сам себе си, че не е смахнат.
Засега Бишоп не беше изпаднал в критично положение.
Започна като гвардеец, пехотински сержант, получил полагаемите му се ордени заради умението си да се сниши в подходящия момент на подходящото място. След като осъзна, че ако се озове на места, където хората стрелят по него, може и да го убият, постъпи на обучение за пилотаж.
Намеренията му бяха да завърши, а след това да блъска огромни грозни шибани транспортьори из небето, докато не дойде пенсията, след което да се захване кротко с непонятните си математически изчисления. Единствената друга награда, която искаше, беше някаква дългосрочна служба, без да го пленяват и без да му се налага да върши нещо прекалено отвратително.
Беше роден пилот.
Когато завърши класа по пилотаж на Стен, получи назначението, което искаше. Но всичко се обърка.
Вероятно никой не искаше да повярва, че човек с толкова много медали, на когото толкова подхожда да е командир, не проявява никакъв интерес да участва в повече сражения. Или пък някой с усет към историята беше проверил кой е Уилям Бишоп XLIII.
Така или иначе, Бишоп не само беше прехвърлен насила от своя продоволствен фургон на нападателен транспортьор, но и получаваше все нови и нови повишения.
В момента беше адмирал с една звезда и командваше две нападателни дивизии. А на всичко отгоре му възложиха и командването на десанта на Кавит.
Човек би могъл и да умре покрай тия идиотщини, помисли си той.
До този момент не се случваше нищо особено — не и според преценката на Бишоп. Ракетите въздух-пространство, таанските тактически кораби и спорадичните самоубийствени нападения не влизаха в сметката.
Бишоп беше категоричен, че положението не е особено критично. Да оцелея и този път, помисли си той, след което ми остава единствено окончателното кацане на Хийт.
Тази мисъл го накара да потрепне и в главата му нахлу още цял порой мисли. По-важно беше да се запита дали в края на краищата Ферма не е прав. Междувременно неговите нападателни кораби нахлуха над Кавит заедно с подкрепящите ги транспортьори, а шепата бойни съдове задържаха таанските комари надалеч.
В този момент запищяха алармите.
Бишоп отиде на мостика на своя командващ кораб и заоглежда пристигащите доклади за връхлитащата трета таанска нападателна сила.
И в същия този момент разбра, че е психопат.
Заповедите му бяха пределно ясни.
— Ком… затвори подстъпа към комескорта. Командващ, изчакай заповеди.
„Адмирале, нас ни…“
— Напада ни цялата шибана таанска космическа сила. Знам. Забелязах. Заповед, казах. Искам корабите да напуснат орбита и да се отдалечат. Веднага.
„Накъде?“
Бишоп измърмори сам на себе си.
— Разполагате ли е информация за връхлитащите таанци?
„Ммм… Потвърждавам. Срещу нас са седем бойни кораба, няколко тактически изтребителя, двайсет и осем крайцера… трябват ли ти още, Били?“
— Достатъчно. Почти същото е и при мен. Заповеди… — Той махна с ръка към навигационния офицер. — Изчакай прехвърляне. Контактна орбита за третия… не, четвъртия боен кораб в развърнат строй. Прехвърли…
Побледнелият навигатор кимна.
— … на предаване. Активирай на десетсекунден интервал… от този момент.
„Други заповеди? Сър?“
Бишоп се вторачи в командващия ескорта на екрана.
„Не, по дяволите. Имаш ли нужда от нещо?“
„Не мисля. Знаеш ли някоя хубава молитва, Били?“
Бишоп тръсна глава.
И атаката започна.