Тактическите удариха още веднъж и се насочиха към базата си.
Бяха направили необходимото.
Във фланговете дебнеха тежките бомбардировачи.
Атаго заповяда първия обстрел срещу нахлуващите имперски кораби да започне на изключително далечен обхват.
Дванайсет самонасочващи се чудовища се измъкнаха през люковете и двигателите им АМ2 се включиха. Всяко от тях имаше съставна управляема бойна глава с достатъчно КТ, за да унищожи град с размерите на столицата на Хийт. Ракетите, които бяха толкова нови, че имперското разузнаване дори не им беше дало кодово название, действаха безупречно.
Подминаха съгласно дадените в последния момент инструкции разрушителите, които прикриваха по-големите имперски кораби, насочиха се към тях и се взривиха. Бойните глави бяха инструктирани да не се разцепват при достигане на обекта. Не се подчиниха.
Но резултатът беше твърде мрачен:
Два разрушени имперски линейни кораба.
Единият изваден от употреба и превърнат по-късно в скрап.
Един разрушен разрушител.
Един тежко повреден крайцер.
Четири извадени от сражението крайцера.
Махони се оказа прав в преценката си за разрушителния потенциал на кораба-безумец.
Броени секунди след това имперските кораби контраатакуваха.
Над трийсет направлявани от оператори „Кали“ бяха насочени срещу „Форез“.
Настъпи бъркотия — операторите загубиха контрол, ракетите почнаха да се сблъскват една с друга, някои експлодираха, задействани от вибрациите на избухващите близки ракети.
Но обширната зона, в чийто епицентър се намираха „Форез“ и съпътстващите го ескорти, се превърна в истински ад от взривове.
Останалите таански разрушители бяха унищожени или изхвърлени от сражението.
Самият „Форез“ беше улучен двукратно.
Но продължаваше да напредва на пълна скорост… и продължаваше да обстрелва.
Оръжейният офицер не бе удовлетворен.
Осъзнал некомпетентността на оръжейните екипи, той прибягна до нов план. Ракетите „Нах’кал“ бяха насочени срещу имперските кораби, но без особени очаквания за успех.
По-ефикасни бяха оръжията за близък обстрел: балистично насочваните ракети „Дон“ и изстрелваните в залп „Мирка“. Дори картечните гнезда започваха да пърпорят срещу влезлите в стрелкови обхват ракети „Кали“. Експлозиите бяха разпердушинили електрониката и сензорите, но корабът все още беше невредим.
Трите попадения бяха поносими. Първото извади от строя бойния информационен център близо до кърмата, но имаше и втори център. Второто разби главния компютър „Нах’кал“. Не беше голяма загуба. Третото разпердушини спалните помещения на екипажа. Все пак в момента там не би трябвало да има жива душа. Пожарите скоро ще бъдат овладени, предположи той. А и това беше работа на контрола по авариите.
Тъкмо в този момент четвърта „Кали“ при втория имперски набег удари „Форез“. Цяла четвърт от кораба-чудовище престана да съществува броени секунди след ядрената детонация.
Осветлението на мостика помръкна. Атаго чу приглушен писък в мрака. Включи се резервното осветление. Тя огледа всички лица, Кой беше слабакът?
Не можа да отгатне.
— Адмирале — викна тя на командващия „Форез“. — Щети?
Последва продължителна пауза. Половината екрани зееха пусти, а останалите бълваха безсмислени цифри. Все пак получи доклад:
Двигателно помещение: петдесет процента от мощността; „Юкава“ извън строя.
Въоръжение: проценти… проценти… Атаго продължи да оглежда. Зле. Далекобойната ракетна система беше поразена. Но все още разполагаше с повечето корабоубийци и дори някои от системите „Нах’кал“. Системите за близък обхват бяха запазили около двайсет процента от капацитета си.
Загуби… Атаго се извърна. Това беше без значение. Все още можеше да продължи битката.
На друг екран видя, че „Форез“ ще се озове в сърцевината на имперската флота след броени минути.
Накърненото й достойнство щеше да бъде възмездено.
Едно от най-безсмислените или обичайни занимания на военните историци е опитът да открият конкретната личност, която има заслугата/носи отговорността за убийството на велик воин/тиранин. Споровете дали фон Рихтофен е убит от колега пилот на име Браун в границите на атмосферата, или изхвърлен от атмосферата от анонимен австралийски редник са безкрайни и отегчителни. Друг пример от историята на земята: кой атмопилот действително е убил някой си адмирал Ямамото — Ланфиер или Барбар?