Нито едното, нито другото щеше да промени положението му — военната операция беше извън контрола му, той не получаваше абсолютно никаква информация за случващото се, а корабът му се носеше в пустото пространство далеч зад фронтовата линия.
Фактът, че има много голяма вероятност корабът му да експлодира след броени часове или да се превърне в изгубен отломък, почти не го занимаваше.
Корабите на лейди Атаго пикираха към световете на Ал-Суфи, без да срещнат почти никаква съпротива.
Шест натоварени с АМ2 отдалечени конвоя бяха обградени и заловени, а ескортиращите ги корабчета бяха ликвидирани набързо.
Лейди Атаго беше твърдо решена маневрата срещу Ал-Суфи да е възможно по-прецизна и непоколебима.
Нападателните й кораби сипеха разруха над продоволствени светове, оставяха след себе си опустошение и гибел. Световете щяха да бъдат възстановявани цели поколения.
И точно в разгара на триумфалните сражения лейди Атаго изведнъж осъзна какво точно се е случило.
Сееше разруха не благодарение на блестящите си умения, а понеже Ал-Суфи беше почти беззащитна. Успехът й се изчерпваше с това, че имперците не бяха предвидили никакво таанско нападение срещу системите.
Което би могло да означава единствено, че грандиозният й план срещу Дюрер е разкрит. Таанските сили се бяха насочили към капана.
Лейди Атаго изобщо не се поколеба. Безразсъдно смела дори за таанец, тя дори за миг не се подвоуми да изложи на опасност лорд Феерле и всички проклети цивилни, както те не биха се поколебали да си припишат заслугите.
Така че отклони и насочи най-бързите си бойни кораби към системите Дюрер, като разпрати алармени сигнали по всички честоти.
Но вече беше прекалено късно.
Мъжът се казваше Мейсън. Ако се съдеше по отсъствието на какъвто и да било отличителен знак върху пилотския му комбинезон и по дълбокия белег на лицето му, по всяка вероятност беше убиец.
Беше тъкмо такъв — носител на висши награди капитан на тактически кораб, прехвърлен след сериозно осакатяване в школа за пилоти, а от известно време — възмездието на Стен. Нараняванията не му позволяваха да поеме отново командването на тактически кораб. Но войната го беше повишила. Беше адмирал с една звезда, командващ бързоподвижна лека ескадрила.
Командваше я, както командваше тактическата си флотилия. Екипажите го ненавиждаха. Държеше на строгото подчинение, всеотдайността и изобретателността. За всяка грешка или пропуск, или недоглеждане моментално изправяше допусналия ги пред военен съд.
Работата се състоеше в това, че един от разрушителите му беше пленил таански кораб, който се оказа претъпкан с имперски затворници. Един от боцманите му забелязал нахлуващите от херметическата камера спасени и ликуващи бивши затворници и изкрещял:
— Назад, лайнари! Не виждате ли, че сами се набутвате между шамарите?
На Мейсън беше разрешено да командва поради една-единствена причина. Неговата флотилия имаше най-големия коефициент убийства сред останалите равностойни части във всеки имперски флот.
Сега предвождаше разрушителите си в разгърнат като ветрило строй към тила на таанските флотове.
Единайсет имперски флота се спотайваха далеч зад Дюрер със заповед да нападнат едва след като таанците започнат бой.
Изненада.
Още по-голяма изненада беше направата им. Корабостроителниците на Суламора на Каирините, привидно разтърсвани от профсъюзни проблеми, се бяха справили отлично. Императорът беше очаквал да бъдат готови още дванайсет бойни кораба.
Вместо това трийсет тежки бомбардировача нападнаха Таан — не набързо скърпени пробити боклуци, а свръхизискани разрушителни машини, абсолютно неизвестни на таанците.
Касапницата започна.
Дори да съществуваше някакъв приемник за всички радиочестоти, който да приема съобщенията от сраженията, едва ли би могло да се схване нещо:
„Самсун, Самсун… Имам цел… докладвам за повреда… давай, шибано копеле… Самсун, приемаш ли… части, изчакайте, докато… Осми, промени орбита, спипаха те… имам пробив от… Самсун, тук Уитуей. Приемаш ли от тази станция… до всички станции… Части Ностранд, прегрупирай се в сектор първи по тринайсет… (хр-р-р-а-ас)… Аллах да ни е на помощ… Самсун, Самсун… Киърист, видя ли го тоя да се вдига?… До всички части, слушай… Самсун, Самсун… приемаш ли…“
Четири съобщения с кристална чистота.
До флотски маршал Йън Махони:
„Ком едно, Ком едно, тук Свобода седем. Вече няма какво да обстрелвам…“