След продължителна пауза Дерзин обърна гръб на прозореца. Сякаш едва сега забеляза, че Вирунга е влязъл.
— О, полковник. Благодаря ви, че се отзовахте.
Вирунга не го удостои с отговор. Дерзин сякаш не забеляза. Приближи се до бюрото и седна. Вдигна една разпечатка, разгледа я и я остави. Затрополи с пръсти по бюрото, като че ли се опитваше да си спомни защо точно е извикал Вирунга.
— Разполагам с известна информация за… хм… да речем, изчезнали членове от вашата команда.
Вирунга се вцепени мимо волята си. Сякаш арктически вятър го прониза до кости през гъстата козина.
— Да?
Не посмя да добави нищо повече.
— Извинете, полковник, но съм принуден да ви съобщя една печална новина. От ваша гледна точка, искам да кажа. Заловени са. До един.
Вирунга въздъхна с известно облекчение. Значи беше свършило. Добре, заловили са ги, Сега трябваше да им осигури поносимо отношение.
— Аз… бих искал… да ги видя. Веднага. Да се уверя… че се… отнасят към тях в съответствие… с военновременните… закони.
Забеляза с периферното си зрение, че Авренти се хили.
— Боя се, че това е невъзможно, полковник — отговори Дерзин.
— Вие… ми отказвате?
— Не. Не бих си позволил подобна грубост. Фактическото положение е, че няма много за гледане. Всички са мъртъвци.
Вирунга се задъха. Двете му сърца учестиха пулса си. Ушите му писнаха от внезапното налягане.
— Какво? Мъртви? Как можахте…
От двора се понесоха викове. Отначало само няколко. След това все повече, по-уплашени и по-гневни. Дерзин му се усмихна и махна с ръка да се приближи. Вирунга се намери подпрян върху патериците си да се взира през прозореца. В първия момент забеляза скупчилата се около нещо в средата на двора тълпа затворници. След това видя теглена от коне вехта талига без ритли. Върху нея имаше цял контингент таански надзиратели. И Генрик. Изглежда, разтоварваха нещо — или някакви неща. Теглеха подгизнали парцали от зебло и ги стоварваха на земята.
В следващия миг зрението на Вирунга като че ли придоби телескопични способности и той разбра какво влачат. Ръце… крака… и глави. Разкъсаните трупове на Ибн Бакр и Алис.
30.
Четуинд, космодрумен/брегови главорез, организатор на работната ръка, престъпник с присъда, политически затворник, а в момента нещо средно между привилегирован затворник и амнистиран надзирател в Колдиез, преценяваше какво да строши, докато се спускаше с булдозера си към пристанищния район, за да обърне една насъщно необходима и, както беше убеден, напълно заслужена двойна тръстикова.
От далавераджия, който знае какво върши — най-вече благодарение на което се беше озовал на една затворническа планета, — се беше превърнал в мошеник, който не знае какво се случва.
Не че това беше довело до кой знае каква промяна в поведението му.
Онова, което би трябвало да последва масовия пробив на Колдиез, бяха съответните санкции. Дерзин би следвало да бъде скъсен с една глава, Авренти да бъде прехвърлен в наказателен батальон, Генрик да поеме управлението на затвора, а срещу затворниците да се наложат драконови мерки. Четуинд задейства връзките си за преназначаване — всичко, което би предотвратило изпращането му обратно на Дрю и преследването му от гуриони. Но не се случи нищо такова.
Нищо съществено във всеки случай.
Двама бегълци бяха сгащени, дотътрени обратно и ликвидирани. А останалите?
Нищо. Дори през клюкарската мелница на надзирателите.
Още по-съществен от изчезналите военнопленници беше фактът, че в Колдиез не се промени почти нищо. Нещата и хората продължаваха да следват отмерения си курс.
Друго, което не беше пресметнал, беше случилото се с безкрайно любимото му правителство някъде там в далечината. Четуинд мислеше на глас, когато каза на Стен, че таанците се нуждаят от бърза и повсеместна победа. Но, осъзна по-късно той, беше точно така.
Някъде там безкрайно далеч нещо — без да е сигурен къде и какво — се беше случило. Нещо, от което таанците не бяха доволни.
Съюзът му може и да беше ликвидиран, когато Четуинд беше обвинен, осъден и пратен на един затворнически свят, но връзките му останаха. Наоколо все още се навъртаха приятели. Приятели… познати… врагове… хора, които беше събарял с гравшейната си като момче. Етикетите бяха без значение — израстването върху тъмната страна на властовата структура на Хийт създаваше пожизнен съюз. Ние срещу Тях. Поне докато е изгоден.