Най-неочаквано Хийт се оказа преразпределителен пункт на странни товари — материали, инструменти и корабостроители — към нечуваната досега система Еребус и медицинско продоволствие и персонал в размер на килотон до други светове, където нямаше таански болници.
Далечният свят, което означаваше Империята, не се беше държал любезно с таанците, заключи Четуинд. Още една карта, която засега не знаеше как да разиграе.
Закова точно пред входа на „Кхаг“, най-подходящия бар на Хийт, трябва ли ти нещо забранено, развратно, което не се намира и е извън основните приоритети, и негов щаб. Претъпкан с неговите приятелчета.
Четуинд си сложи маската на безстрашен вожд и влезе.
Поръча по едно на момчетата.
Сръбна от шота, за да накваси гърлото си.
Проведе заседание, едни похвали, други порица, едни награди, други лиши от благосклонността си… и разказа последния виц:
— Един господин най-после получава съобщение. В списъка е. С предимство. Неговата гравшейна най-после му е подръка. Откача. Колко време ще чака? Платил е преди шест години. Кога ще я получи най-после? Шибаният търговец му вика — след четири години. Толкова се чака. На четвъртия ден. Господинът пита сутринта или следобед. Търговецът се чуди: „Господине, че това е след четири години! Какво значение сутринта или вечерта?“ „Щото сутринта съм по списък за водопроводчика…“
Докато всички се заливаха от смях, гаврътна остатъка от шота и махна с ръка за още едно.
След като деловата част приключи, пичовете се дръпнаха настрана, за да оставят великия насаме с мислите му. Докато обмисляше отново различните възможности, Четуинд се подразни, че двама облечени в комбинезони смърдящи докери нарушават спокойствието му, като се вмъкват в сепарето му. Тъкмо щеше да викне на главорезите си да им видят сметката, когато ги позна, прихна и изпръска цялото сепаре с тръстикова.
Алекс му се ухили съчувствено.
— Не си пилей живата вода, момче. Ще дойде време да съжаляваш.
Стен махна с ръка на барманката и подметна:
— Приятел, май ти трябва цяла гарафа.
Наистина му трябваше.
— Мислех, че всички сте се заврели в горите — окопити се той, доволен, че не е задал някой обичаен досаден въпрос и не е реагирал по предвидим начин.
— Не знам за другите — отвърна Стен, — но аз съм си градско момче. Плаша се от тъмното в храсталаците.
— Гадните патрули редовно правят проверки тук — предупреди Четуинд.
— Ник’ъв проблем — успокои го Килгър. — Седим си с наш’то уважавано приятелче. Що да бием камбаната.
Четуинд ненавиждаше поражението. Можеше да се разкрещи и да хванат двамата бегълци. Можеше да получи и някоя награда. И все пак, мина му през ума, щом официалната версия бе, че всички тия скапаняци са изтрепани при опит за бягство, как щяха да обяснят господарите му появилите се изневиделица двама имперци?
— Освен това — добави Стен, прочел мислите му — и двамата ще ни подложат на мозъчно сканиране, а и двамата отделяме всеки ден по пет минути в размисъл за това колко много те обичаме.
Четуинд не го вярваше и не можеше да си представи, че изобщо някой, дори тези явно надарени имперски агенти, биха могли да се настроят предварително, за да дадат фалшива информация на таанските мъчители. Проблемът беше, изкъркори стомахът му, че не смяташе, че таанците вярват в това.
— Отлично, момчета. Има задни стаички. Има разхладителни. Освен това и двамата воните. Но първо… какво търсите?
Стен обясни. Бяха се измъкнали от затвора без предварителен маршрут за бягство или нещо друго освен фалшиви дори при бегъл оглед документи за самоличност. Искаха документи за самоличност — не фалшиви. Искаха да станат действителни граждани на Хийт. Стен — основателно — предполагаше, че тъй като работната ръка е намаляла, таанците набират младоци, безработни, криминални и несъгласни, все такива, които биха могли да са приятели на Четуинд.
Стен и Алекс възнамеряваха да заместят които и да било двама от приятелчетата му, навити да скочат от високото. А след това да постъпят като доброволци в таанската армия. Със сигурност никой нямаше да потърси двама имперци на военна служба. След това съмишлениците на Четуинд можеха отново да се заемат с бизнеса си.
— И си мисля — добави Алекс, — че не ти е ник’ъв проблем да дадеш на някой друго именце.
Щом постъпеха в армията, Стен и Алекс лесно щяха да се справят с обучението, да участват като доброволци в сражение, да се промъкнат през фронтовата линия — по земя или през пространството — и да се приберат вкъщи.
В този момент Четуинд се разтресе. Но не от възмущение, осъзна Стен, а от смях.