Но рибарското убежище не беше нещо, което да захвърли ей така. Не можеше просто да го продаде и да го изостави. Беше убеден, че ще последват безкрайни приказки, дискретни хихикания и рухване на авторитета му. Суламора компенсираше мъките си, като канеше все повече и повече приятели и делови партньори в своето кътче край бреговете на Умпкуа.
Грубите дървени бараки постепенно бяха заменяни с все по-големи и все по-внушителни лъскави метални постройки, натъпкани с жужаща апаратура. Малката площадка за кацане се превърна в просторен частен космодрум, побиращ стотина транспортни средства. А уединеното спокойствие в паузите между напрегнатите делови ангажименти беше изместено от натруфена празничност и изтънчени забавления.
Последните предприети от Суламора промени затвориха кръга. След като преклонението му пред Императора спадна и на негово място се настани разочарованието, резерватът отново стана тихо местенце, където се скрепяваха странни съюзи и се сключваха подмолни сделки. Местенце, където изкуството да се лови риба придоби съвсем различен смисъл.
Суламора се извини, че му се е разхлабила връзката на обувката, за да изостане назад и да пропусне петимата си компаньони да продължат разходката през гората. Оглеждаше ги съсредоточено, подслушваше и преценяваше. Разговорът беше гладък и спокоен. Но Суламора усещаше подмолното напрежение, сякаш всеки изчакваше някой друг да изплюе камъчето, да заговори пръв за проблемите, които засягаха всички, и за тяхното разрешаване. И колкото минаваше времето, толкова по-предпазлив ставаше всеки.
Суламора се опита да преглътне задръстилата гърлото му буца от страх. Ставаше все по-ясно, че тъкмо той трябва да поеме инициативата. Но ако го направеше и се окажеше, че е сбъркал в преценките за компаньоните си, моментално щеше да бъде опозорен, разобличен и накрая…
Личният съвет на Императора приличаше на човек, който страда от затлъстяване: ояден от неспирно хрантутене, но изпитващ ужас да не би следващият банкет да бъде отменен.
За повечето поданици на Империята войната с Таан беше довела до изпитания с исторически измерения. Но за шестимата членове на Съвета това беше време на колосални в исторически аспект придобивки и благоприятни възможности. А след смазващата имперска победа на Дюрер бяха изправени не само пред спиране на кранчето на придобивките, на и пред огромни загуби, тъй като Императорът се нуждаеше от средства да плати сметката за загиналите.
А в настоящия момент първите, към които щеше да насочи вниманието си, бяха шестимата му индустриални магнати: Волмер — масмедии; Малперин — земеделие, химия и фармацевтика (ЗХФ); Ловет — банките; близначките Краа — мини, мелници и леярство; Кайес — изкуствен разум; и накрая Суламора — корабите и търговията.
Суламора се зае със задълженията си на член на Личния императорски съвет с огромно нежелание и скептицизъм. До момента, в който Императорът му предложи назначение в Съвета по време на един смразяващ и многозначителен за Суламора разговор, дори не подозираше за съществуването му. А и самото назначение стана без особен ентусиазъм, след като Суламора се усъмни в стратегията на Императора за справяне с Таан, ако или когато бъде победен.
Императорът възнамеряваше да отстрани правителството и да заличи всяка следа от таанската култура, след което да се заеме с мащабна възстановителна програма. За Суламора това беше абсолютна грешка и малоумие. Всички таанци щяха да страдат. Освен това всички поддръжници на Императора неминуемо трябваше да се откажат от огромните потенциални придобивки. В това нямаше никакъв смисъл и Суламора му го каза, макар и само под формата на предпазлив намек, а не като критика.
Когато се запозна с колегите си от Личния съвет, Суламора не сподели нищо с тях. Ориентираше се пипнешком, изчакваше, измерваше стотици пъти пулса на всеки поотделно и проучваше още по-подробно профилите им с помощта на най-изтъкнатите специалисти в психлабораториите си.
Погледнат отстрани — на което Танз не беше способен, — Личният съвет представляваше странен, но точен портрет на самата Империя: любопитна смесица от енергична инициативност и династичен капитализъм. Погледнат по-отблизо, бе озадачаваща бъркотия от всевъзможни интереси и цели. Постепенно обаче Суламора долови общия пулс.