Волмер беше най-гласовитият в компанията. Обикновено щом останалите започнеха да се въртят около една точка, именно той демонстрираше открита и рязка критичност към най-новата имперска политика, която не одобряваха. Това съвсем не означаваше, че някой — най-малко пък Суламора — му вярва.
Като глава на една от най-старите фамилни династии в Империята, а и като шеф на най-големите новинарски, политпропагандни и рекламни компании в многобройните системи, които съставяха Империята, Волмер беше най-неуязвим от шестимата. Освен това във всевъзможните компании под негово владение се ползваше с репутацията на малко нещо празен бърборко, който окуражава подчинените си да изразяват категорични позиции, когато това му отърва, след което ги хвърля в немилост, щом вятърът смени посоката си. Така или иначе, с проточването на войната и след като дори и на един кръгъл идиот би станало ясно, че Личният съвет всъщност не е нищо повече от куха черупка, Суламора се убеди, че Волмер постепенно се измъква от блатото на собствените си колебания, за да стъпи на по-твърдата почва под краката на колегите си.
Ожесточената, нескрита алчност на близначките Краа беше причина Суламора да ги постави в редичката на съюзниците. Ползваха се със заслужена репутация на корумпирани, порочни, себични създания в бруталния делови свят на големите залози. Двете дами бяха второ поколение мегабогаташи. Баща им беше миньор грубиянин, превърнал едно незначително състояние от Империум X в истинска империя от екзотични и обикновени минерали и цели системи, чиято единствена дейност беше тяхното стриване и претапяне. Навремето беше находчив мъж, чиято дума беше равна на Божия заповед.
Веднага след смъртта му близначките прогониха сътрудниците и консултантите му, чиито икономически врагове пък ги ликвидираха един по един. Близначките Краа обичаха далаверите и рискованите проекти и подлагаха състоянието си на всевъзможни изпитания: от мълниеносно утроено разрастване до почти пълен банкрут. Макар да бяха еднолични, петдесетте години разгулен живот ги бяха превърнали в две съвсем различни на външен вид същества. Едната беше дебела и се тресеше от тлъстини. Другата имаше вид на болна от анорексия, с изпъкнали под нездравата й сивкава кожа кокали. Но външността им беше единствената разлика между тях. Във всяко друго отношение мислеха и действаха по абсолютно един и същи начин, като се правеха, че ту едната, ту другата има тежката дума. Суламора прояви бегъл интерес към собствените им имена и моментално ги забрави. Да бъдат възприемани по различен начин, освен като едно неделимо цяло, беше фатална грешка, която други твърде често допускаха.
Беше изцяло заслуга на Суламора, че ги прецени като най-податливите за манипулиране членове на Съвета. Достатъчно беше да им се обещае подкуп и бяха готови на всичко. Ако се опънеха, бяха прекалено уязвими и лесни за притискане. А и не бяха нужни кой знае какви деликатности.
За разлика от тях, Малперин беше уязвима в едно-единствено отношение. Имаше външни и вътрешни достойнства от изключителна класа. Беше върховният оперативен офицер, имаше академични степени и управленчески опит, натрупан в продължение на три малки вечности. Нямаше никакво значение каква компания е поканена да ръководи — за производство за детски играчки или на свръхсложна електроника. Всичките й таланти бяха напълно равностойни. Тъй като я занимаваха единствено глобалните проблеми, нямаше никакъв усет или интуиция към подробностите. Занимаваха я не нещата, а процесите.
Тъкмо затова Императорът й възложи да оглави ЗХФ, едно от най-ексцентричните, но съдбоносно важни мегакорпорационни образувания. Дори специалист по история на промишлеността доста би се измъчил да открие всички глави на тази многоглава хидра. Достатъчно е да се каже, че ЗХФ възникна вследствие на объркана поредица от сливания — „малки риби“, погълнали по някакъв начин „големи риби“, погълнали цели пасажи, докато най-накрая не се постави колебливото начало на съществуването му. Един скърпен някак си конгломерат, който управляваше милиони и милиони ферми, контролираше огромни цистерни с врящи химикали и газове от всякакво естество и произвеждаше по-голямата част от най-важните хапчета и лекарства в Империята. Компанията беше възникнала сред колосални бизнес сражения, които така и не стихваха. Всеки неин сегмент беше отгледан и възпитан да мрази и да изпитва недоверие към останалите. С избухването на войната ситуацията заплашваше да излезе извън контрол. Във всеки друг момент Вечният император би оставил нещата на самотек. ЗХФ беше обречен на изчезване динозавър. Но докато траеше войната, Императорът не можеше да остави нещата да се развиват в подобна необратима посока. Единственото решение беше настоятелно да препоръча — разбирай „или се оправете, или мрете“ — всевъзможните бордове на директори да се оттеглят от ЗХФ и да назначи върховен оперативен офицер.