След огромни препирни и заплахи беше избрана Малперин. За да укрепи позицията й, Императорът я назначи и в Личния си кабинет. Това щеше да й осигури временен авторитет. Но с постепенното затихване на войната Малперин все по-категорично осъзнаваше, че продължилият прекомерно дълго меден месец със ЗХФ вече изтича. Би било проява на глупост да не си дава сметка, че всеки момент Императорът може, и ще оттегли подкрепата си и ще остави икономическите закономерности да довършат останалото. Малперин не беше глупава. И не й се привиждаше розово бъдеще.
Предпоследният член на Личния съвет беше човекът с парите — Ловет. И той като Волмер произхождаше от голяма семейна династия. Някои Ловет бяха действали като финансови посредници в някои ранни сделки на Вечния император. Най-младата издънка на фамилията Ловет беше енергичен и авантюристичен красавец.
Поради трагично стечение на обстоятелствата беше последният представител на рода, оглавил банковата империя след смъртта на майка си. Беше абсолютно неуправляем, не желаеше да се вслушва в съветите на сътрудниците си и имаше навика да поема големи и излишни рискове. Някои твърдяха, че Императорът го толерира поради неугасваща благодарност към фамилия Ловет. Според други банки „Ловет“ бяха твърде пряко свързани с плановете на Императора, за да им позволи да се сгромолясат, поради което намесата му била продиктувана единствено от користни съображения. И едните, и другите бяха прави. Така историята щеше да отбележи в аналите си, че на еди-коя си дата Ловет е станал най-младия шеф на Имперския монетарен фонд, нестопанска организация, в чийто устав беше записано да бъде банкер на най-бедните системи в Империята. С други думи, зад бляскавата фасада на този пост нямаше никакво съдържание. Суламора се усмихна на себе си, тъй като знаеше, че Ловет току-що беше проумял този факт. За Танз Суламора банкерът беше най-лесен за обработка от цялата компания.
Ако Ловет беше памук, Кайес беше камък. Кайес беше грб’чев, едно от най-печалните творения на боговете на лудостта. Беше високо тънко смътно хуманоидно създание с колосално самомнение и току-що започнало сто двайсет и първата си година. Окраската му беше сребриста с уклон към бяло, освен пурпурната резка напреко на изпъкналото му чело. Когато разговаряше, жестикулираше енергично с крайници, а очите му блясваха от одухотворена интелигентност. Но в покой чертите му се отпускаха, очите опустяваха, а огромната пурпурна резка започваше да пулсира като възпалена рана. Кайес съчетаваше две отделни създания, по-силното с воля да властва и по-слабото с генетично предразположение към самоубийство. Грб’чев бяха резултат от странна форма на симбиоза. Преди това, когато грб’чев били само високи, тънки и много белезникави без никакво червено „родилно петно“ на черепите, расата им не се отличавала с нищо особено, като се изключат огромната глупост и безграничното генетично унаследено доволство. Мозъкът им бил не по-голям от пъпка на върха на гръбначния стълб. Предпочитали един специален плод, който ядели в периода на зрелостта на полените му. Прашецът им бил смъртоносно опасен за всичко, включително за грб’чев. Развили ексцентрична система от носови филтри, покрита със синуси, които постепенно издули главите им, докато най-накрая придобият прекомерни размери.
Развили също така имунна система, непристъпна за каквито и да било вируси или бактерии на техния роден свят, Оставени сами на себе си, грб’чев завинаги биха останали изумително глупави, тънещи в доволство създания, които почти през цялото време се щурат насам-натам, пулят се идиотски, непрекъснато се почесват и непрекъснато дъвчат плодове. Но независимо че природата изобщо не обръщала внимание на глупостта им, доволството им, изглежда, й създавало известни проблеми. Откъм десните кулиси на сцената се появил низш вирус, който си търси дом. Вирус, който можел да се похвали с едно-единствено качество: така да променя протеиновата си обвивка, че да проникне във всяка генетична структура, колкото и да е неуязвима. Обикновено това означавало мигновено заразяване и почти мигновено изчезване на всяка жива форма, в която попадне. Сделка с предизвестен край, тъй че, макар вирусът да се кикотел в своя вирусов рай, не бил нищо друго освен онова, което е — вълк, който си сменя кожата.