Суламора знаеше, че ще успее да осигури подкрепата на Императора. Организира експертите си в една инициативна комисия, която да възложи на Парламента да „оказва всестранна помощ“ на „доблестните усилия“ на Императора. Под прикритието на комисията като алигатор се спотайваше независимата агенция.
Анализаторите на Суламора проучиха документа задълбочено и стигнаха до единодушното заключение, че никой не би могъл да забележи алигатора сред обърканите словоизлияния, които и без това никой нямаше да си даде труда да прочете. Както беше казал един от родоначалниците на Парламента: „Ако всеки иска да разбере за какво точно гласува, никога няма да излезем оттук“. Щом настъпеше решителният момент, Суламора възнамеряваше лично да прочете резолюцията в реч, издържана във високопарна риторика и съчинена от предоставен от Волмер екип. Имаше сто процента гаранции, че ще бъде изпратена с гръмотевични овации.
Суламора крачеше напред-назад в тясната чакалня и чакаше да го повикат на трибуната. Междувременно репетираше речта наум, като размахваше дясната си ръка във въздуха, за да отмерва ритъма. Една врата изсъска зад гърба му и Суламора се извърна, леко изненадан. Оставаха още пет минути до обявяването. Но вместо масивното веселяшко туловище на парламентарния церемониалмайстор, той се втренчи надолу в дребния тъмнокож мъж със закачен на униформения колан огромен извит нож. Беше гурка, един от личните императорски бодигардове. Гурката поздрави с недотам учтив поклон и му подаде бележка. Беше призовка. Вечният император беше мярнал алигатора.
Императорът беше образец на непринуденост, вдигнал крака върху античното си бюро, поставил чаша питие пред себе си, друга пред Танз Суламора и бутилката между двете. Дори докато говореше, начесто вземаше чашата, за да отпие и отново да я остави на бюрото. Суламора не пропусна да забележи, че нивото в нея остава едно и също.
— … приветствам добрите ви намерения, Танз — тъкмо казваше Императорът. — И възнамерявам да изкажа личната си благодарност на всеки от членовете на моя кабинет за това, че сте се нагърбили с всички тези тревоги и усилия. Но…
Остави думата да увисне във въздуха, докато отпие поредната глътка. В този момент Суламора вече знаеше, че разговорът ще е от онези, които ще отнесе в гроба си… или поне в мемоарите си.
— Не заставам зад идеята за независима агенция — каза най накрая Императорът. И вдигна учтиво ръка, сякаш Суламора се канеше да възрази… което той никога не би посмял да си позволи. — Знам, че може да ме помислиш за недалновиден, но подобни неща притежават способността да кривват по собствен път. Работата е там, че аз разигравам моноспектакъл. И винаги е било така. И се надявам да си остане. Вие, приятели, говорите за дългосрочна перспектива. Е, принуден съм да ти кажа, че от мястото, на което съм седнал, не се вижда никаква перспектива, която да е достатъчно дългосрочна.
И направи пауза, окуражавайки Суламора да му отговори.
— Не сме имали намерение да се държим непочтително — отговори Суламора. — Но не можем просто да гледаме как един-единствен човек — независимо колко съвършен — се справя сам с всичко. Онова, което предлагаме, сър, е да се възползвате от възможността да разчитате на опита на някои от най-добрите умове под ваше управление.
За момент Императорът си даде вид, че обмисля казаното. След което кимна.
— Добре. Нека го обсъдим, за да проверим дали не греша. Предполагам, всички сме наясно какво ни очаква, щом всичко това приключи. Приеме ли условията ми Таан, изключваме военната машина. И ето ти я насреща светата депресия. Съмнявам се изобщо някога да се е стоварвала отгоре ни депресия с такива размери, за каквито говорим. Да речем, твоите корабостроителници. Те спират. Разполагаме с кораби за десет поколения занапред. Същото важи за всяка друга сфера в икономиката. Ужасът ще е колосален. Ще се разхвърчат безброй оси — и няма да има къде да отидат.