Пропагандните мелници не бяха дори уведомени.
Двамата знаеха прекалено много, за да допуснат пресата до тях. Откараха ги на Първичен свят и най-изкусните следователи на Императора ги разработиха с помощта на всички умения и техники за проникване в мозъка, с които разполагаха. Стен вече беше минавал през тази мелачка — благодаря — и би предпочел да не му се налага отново.
Докато разузнаването най-после неохотно не стигна до заключението, че в изчегъртаните им и изтощени мозъчни клетки вече не е останало неузнато нищо съществено, Стен и Алекс се чувстваха така, сякаш ги разпъваха на кръст таански мъчители.
И тогава се заредиха истинските изненади.
И Стен, и Алекс очакваха всевъзможни медали. Не защото смятаха, че са направили нещо кой знае колко героично като военнопленници, освен че бяха успели да се отърват — за това си постижение биха предпочели безплатен алк до края на съзнателния си живот вместо военни ордени, — а защото, когато една война стане прекалено мръсна, оцелелите много си падат да събират разни тенекийки, стига да оцелеят.
Тях получиха.
И двамата очакваха повишение и си бяха представяли по време на дългото завръщане дали ще ги изритат една или повече степени нагоре.
Тях не получиха засега.
Заповедите им бяха доста сходни:
„СТЕН (НИ) (…) Разпоредено да (…) след (…) време за потегляне (…), потвърдено пътуване до (…). При завръщане на служба се явете при (…) за по-нататъшни заповеди. Условията за встъпване на по-нататъшна длъжност ще ви бъдат докладвани на дата (…)“.
„КИЛГЪР, АЛЕКС (…) Разпоредено да (…) след (…) време за потегляне (…), потвърдено пътуване до планета ЕДИНБУРГ и други системи според желанието (…). При завръщане на служба се явете при (…) за по-нататъшни заповеди. Условията за встъпване на по-нататъшна длъжност ще ви бъдат докладвани на дата (…)“.
Стен и Алекс се спогледаха. Някой там горе имаше планове за тяхното бъдеще. Вероятно неприятни. Но нямаше кой знае какво друго да направят, освен да дезертират. А вече прекалено дълго време се укриваха.
Втората крачка беше да си съберат парите, които бе трябвало да са станали поне малко състояние.
Едно от малкото смислени забавления на таанските военнопленници беше изчисляването колко пари им дължат и за какво ще ги изхарчат.
Империята плащаше на своите военни по малко по-различен начин от правителствата в минали времена. Войнишките възнаграждения или се връчваха в брой периодично, или се влагаха в граждански банки с разрешението да се теглят натрупваните лихви, като банката посочваше всеки индивидуално.
Това не се правеше поради някаква изрична благосклонност на Императора към отделните бойци. Имаше три много елементарни причини, които една пиянска вечер преди еони Императорът беше скицирал на Махони:
1. Това е капиталистическа Империя. Следователно циркулиращите кредити са по-здравословни от запечатаните в нечий зимник кредити.
2. Разбирам доста неща. Бих могъл да ти драсна набързо, ако проявяваш интерес, математическата корелация на деветте базисни сили на вселената. Не разбирам от икономика, както и никой друг. Затова няма да опитвам.
3. Банкерите, които получават парите на моите войничета, са много, много благоразумни хора. Което означава, че вършат всяка идиотщина, която им наредя, и когато им наредя, или в противен случай неочаквано ще попаднат в списъка „не се препоръчват за военни влогове“.
Така че когато Стен и Алекс влязоха тежкарски в Първична банка, която поради някаква забравена причина години наред беше предпочитана от агентите на корпус „Меркурий“ и екип „Богомолка“, очакваха да ги посрещнат вежливо, сякаш са акционери.
Но не очакваха да ги поканят в кабинета на президента на банката и да им съобщят, че са мажоритарни акционери. И че ако господата нямат нищо против, след като те вече са… хм, налице, биха ли били така добри да посъветват настоящите членове на борда относно бъдещи инвестиционни възможности?
Стен се задави.
Килгър обаче се справи с достойнство. Посегна към една пура — истински тютюн без съмнение — в кутията за пури с овлажнител, обряза я върху бюрото на президента, като остави белези върху плота, който напомняше истинско дърво, запали я и дръпна дълбоко. Успя да потисне последвалия спазъм да се изкашля и поиска разпечатка на сметките на двамата.
Бяха не просто заможни.
Бяха богати.
И двамата притежаваха значителни авоари в най-мощните корпорации на Империята. Плюс процент в екзотични метали. Плюс процент във военни облигации. Плюс…