— А ако не се съгласим да ви ги предоставим?
— Съгласно действащото имперско законодателство — продължи Махони, — можем да приложим клаузите за форсмажорни обстоятелства или правото на отчуждаване за обществена полза. Империята естествено ще приложи съответната реституция.
— Таанците с нищо не са намекнали, че възнамеряват да ни нападнат!
— Твърде коварни са — възрази Махони.
Усети, че става прекалено дипломатичен, а му се искаше да открие заседанието с: „Вижте какво, приятели. Седите си тук като тъпаци на самия ръб на Таанската империя. Получихте всички възможни облаги от неутралитета си. Но просто нямате късмет, че разполагате с единствения населен и напреднал свят, който ни е подръка“.
— Ще отправим протест! — каза друг политик.
— Имате пълно право. Дори ще ви напомня, че Имперският адмиралтейски съд има седемдесетгодишна съдебна практика.
— Подобен акт е морално осъдителен! Незабавно ще мобилизираме военните си сили.
Махони кимна учтиво, погледна отново кръжащата флота и вдигна шапката си със златни ширити от масата.
— Разполагате с шест часа, за да вземете решение. Беше ми приятно, господа.
Войната се беше проточила прекалено дълго, за да остави неразядени каквито и да било изискани морални принципи.
Всички стенни екрани в огромната зала показваха нещо, което напомняше доста охранен морж, който цамбуркаше в енергизиран плувен басейн.
„Моржът“ беше Рюкор, безспорно най-способният психолог на Императора.
Залата беше пълна с най-високопоставените й съветници и елита на имперската пропагандна машина.
Рюкор пръсна пяна от мустаците си — говорителите из залата изпращяха — и започна обобщението си:
— Едва ли съм подготвена да кажа съвсем точно на някое от вас, любезни същества, как да се справите с работата. Всевъзможните предложения и съвети, които видяхте на екраните, ще ви бъдат предоставени. Ако решите да се възползвате от някои от тях, за нас ще е чест и удоволствие. Естествено, нито една от възможните секретни операции не може да се обсъжда на това събиране. Но общо казано, вашето нападение би трябвало да е в две посоки. Първо. Победата на световете Дюрер е началото на края. Онези, които достойно услужат на Империята за ускоряване на победата, ще бъдат достойно възнаградени. Второ. Следва да се изследва проблемът какво означава да живееш под таанска диктатура, най-вече от гледна точка на един нетаанец. Отвоюваните от Таан светове ще бъдат отворени незабавно за посещения от акредитирани екипи на риалита и журналисти. Уведомена съм, че акредитационната политика ще е изключително либерална. Благодаря. На нашите семинари ще се опитаме да разработим някои по-цялостни стратегии.
Една жена се изправи и попита:
— А таанците? В каква насока ще тръгне имперската пропаганда?
— Повтарям, че не обсъждам секретните планове. Съвсем просто е. В периферията на Таанската империя ще бъдат изградени мощни предавателни възли, които ще се придвижват напред в хода на отвоюването на системите. Информационните излъчвания към Таан ще се изчерпват изцяло със случващото се.
— Дори ако загубим още някое сражение?
— Дори тогава. Опитваме се да убедим таанското население, че техните лидери никога не им казват истината.
— А подривните опити?
— Предполагам, че имате предвид брошури за зверства, риалитата, които разобличават корупцията, и т.н. Имам точни заповеди от Вечния император. Бих могла да ги формулирам по-изискано, но… той каза, че не е наша работа да се откажем да трепем войските, които таанците хвърлят срещу нас. Благодаря.
— Доколкото разбирам — каза младият мъж, — нашата раса има един-единствен проблем.
Старши дипломат Екю от Манаби се носеше над безукорно чистия под на напуснатата фабрика, триметровата му опашка се виеше под него като змия.
— Хм — смънка той с възможно най-неутралния си тон.
— Надявам се да го разберете — каза младият мъж.
Екю размаха криле, което би могло да се възприеме като знак за леко насърчение.
— Ние възприемаме нашата раса като единично създание. Като се започне от дните на камъка на известната като Земя планета, когато властвахме поради расова привилегированост, и се стигне до дните, когато ни нападна, победи и почти унищожи по-могъща раса. Но в продължение на векове ние устояхме. Когато емигрирахме в нашата система, решихме никога повече да не сме създания на момента. Историята и расовата ни памет ще се погрижат за отговорите. Предпочетохме дългосрочната перспектива. Това се оказа първата ни грешка: пропуснахме да се запитаме как ще си осигуряваме насъщния. И второ, забравихме, че кацналите на оградата са уязвими мишени и за двете страни. Крайният резултат? Построихме фабрики преди войната и войната започна. Отказваме да произвеждаме военни материали. А никой не проявява интерес към нищо друго.