— Освен онези — изсъска младият мъж. — Онези, които желаят да работят по предположение. При съотношение девет към едно. Девет за тях, подпалвачите, и едно за нас, просто защото имаме желание да направим и да бием техните тъпани. А и онези другите, таанците, които толкова пъти ни уверяваха, че нямат противоречия с нас, настояват да кацат с корабите си, да ги снабдяваме и да задоволяваме нуждите на екипажите им в потвърждение на нашия неутралитет; които ни облагат с данъци, защото съзнават, че искаме да ги подкрепим; и т.н. и т.н. Това би могло да се изтърпи. Имаме достатъчно ресурси да издържаме нашите работници, които нямат какво да правят. Достатъчно толерантни сме към онези, които предоставят своите услуги и тела на Таан. Но какво ще последва?
Манабците бяха известни и използвани из цялата Империя като дипломати. Бяха носещи се във въздуха съвършено неутрални създания, поради което бяха специалисти по отношение на деликатните държавни дела. Беше абсолютно неизвестно, че още в момента на избухването на таанската война старши дипломат Екю бе обявил, че манабците са на страната на Империята — не защото смятаха, че Императорът е образец на цивилизацията, а защото възприемаха поражението на Империята като връщане към варварството. Тази подкрепа беше известна на обединеното манабско разузнаване, на Вечния император и на никой друг. За таанците, за неутралните системи и за самата Империя те си оставаха същите — съвършените държавници.
— Онова, което ще последва — започна старши дипломат Екю, — е една неизвестност. Единственото, което бих пожелал, е практиката ви в миналото и убедеността ви в расовата идентичност да ви посочат пътя. А така също ви благодаря за вашето доверие и споделям проблемите ви. Но причината, поради която съм тук, няма нищо общо с всичко това. Помолен съм от представител на Вечния император да предам следното: „Императорът е наясно с тежкото положение на Петте нации и е дълбоко опечален. Затова ще удвои уговореното количество АМ2 за вашите светове и дълбоко се надява, че по този начин проблемите ще бъдат облекчени“.
Старши дипломат Екю остана силно впечатлен от младия мъж, чието изражение по време на изявлението се промени само три пъти. Може би, помисли си той, след няколко епохи човеците ще се усъвършенстват.
— Какви са уловките?
— Моля?
— Условията. Задълженията.
— Никакви.
— Не ми се вярва — отговори младият мъж.
— Предупреден съм, че няма да повярвате — продължи старши дипломат Екю. — Инструктиран съм, че вашите космодруми би трябвало да се подготвят за пристигането на шест имперски енергийни кораба в рамките на шест зем-дни след моето пристигане във вашата система.
След като предаде посланието и за момента не получи никакъв отговор, старши дипломат Екю се извиси и масивното му, обагрено в черно-червено тяло се понесе към кораба.
Запита се колко време ще отнеме на Петте нации, за да оттеглят неутралитета си и да застанат на страната на Империята. За съжаление не беше специалист по онова, което наричат комар, а и не се досещаше за никого, с когото да осъществи тази дейност.
Старши дипломат Екю си помисли, че се превръща в малко нещо дегенерат… и се притесни, че това не го притеснява.
Огневи бригаден командир Хеебнер беше късметлия в една наглед безнадеждна ситуация.
Преди известно време бедите го сполетяваха една след друга. Призоваха го в таанските сили и го хвърлиха в боя, и вместо да се отдаде на любимото си занимание да подкастря семейните овошки, той беше дълбоко нещастен/щастлив.
След като частта му беше унищожена, попадна в свръхохранявана крепост… и се измъкна. Информира началниците си за начина за проникване… и не го задължиха да участва в последвалото кръвопролитно нападение.
Вместо това го повишиха и го назначиха на безопасно местенце.
Не, както беше очаквал, на някаква служба за набиране на новобранци, а — за да оправдае новия си шеметен чин — като подофицер на площадка за ракети SAA на таанския свят-крепост Итан. Наградената му с орден ракетна площадка се намираше на върха на една планина, почетната му длъжност предполагаше, че той пръв ще влезе в бой с имперските части, позволили си глупостта да нападнат Итан.