При същата операция бяха изолирани, парализирани и осакатени още неколкостотин таански цитадели.
Не че огневи бригаден командир Хеебнер нямаше занимание. Напротив, беше твърде зает: инструктираше командващ адмирал Молк как да се грижи правилно за овошките.
Изключително съществено занимание. Всички изолирани и забравени таанци на Итан трябваше да се хранят.
След продължилите девет месеца подробни инструктажи адмирал Молк настоя Хеебнер да започне да му казва Юки.
За адмирал Мейсън дипломацията беше дума, която може да бъде открита в речника някъде между „диплодок“ и „дисидент“. Това обясняваше отговора му, когато смятаният за неутрален конвой възрази:
„Имперски части… Имперски части… не разбирам вашата заповед да изчакам превземане. Ние сме от системите Умед. Повтарям, системи Умед. Съюзници на Империята. Товарът ни се състои от необходимо енергийно продоволствие. Моля, отговорете, край“.
Ако не беше крайно невъзпитан, Мейсън би могъл да предаде по кома съответната информация.
Че системите Умед, действително съюзници на Империята — на хартия, — се снабдяват с X количества АМ2. И че според предоставяната от агенти информация системите са въвели строга купонна система. Че приблизително двайсет процента от отпусканата АМ2 не се използва по нито един от познатите начини, а вместо това я продават изгодно на таанците.
Такъв би бил отговорът — на един добре възпитан мъж.
Но Мейсън отговори:
„Кораби Умед. До всички кораби Умед. Разполагате със седем минути. Изчакайте превземане. Всякаква съпротива ще бъде посрещната с максимална сила. До всички кораби Умед. До всички екипажи. Пригответе се да напуснете корабите. Корабите и товарите се конфискуват. Имперска ударна сила, Мейсън, край“.
Дано адмирал Мейсън не надживееше войната — това би принудило Императора да се справя с прищевките му.
— Режи — нареди Хайнис.
Войникът кимна, натисна бутона на горелката и преряза главния захранващ кабел към жилищната сграда над тях.
— Напред! — изкрещя Хайнис.
Стиснала зашеметяваща палка в едната си ръка и уилигън в другата, плюс двата си офицерски чина: майор (Имперски сили — корпус „Меркурий“ — в запас — временно) и капитан (Имперска полиция — Първостепенен — отдел „Убийства“ — постоянно), Лайза Хайнис поведе внезапното нападение нагоре по стълбите. Двамата мастодонти от Сигурността разбиха вратата точно в мига, в който Хайнис да нахлуе в апартамента.
Сивокосата възрастна жена се надигна в леглото, слисана, притиснала останките от опърпаната си дантелена нощница около кльощавите си рамене.
— Имперско разузнаване — заяви проформа Хайнис. — Андреа Хейл, арестувана сте по подозрение, че сте агент на вражеска сила. Уведомявам ви, че можете да бъдете задържана максимум шест цикъла без право на съд и адвокат. Уведомявам ви също така, че можете да бъдете подложена на военновременни техники за разпит, одобрени от съответните конвенции. Освен това ви уведомявам, че всяко съдействие, което окажете, ще бъде зачетено като изключително съществено доказателство, когато бъдете изправена пред съда.
Без да чакат специална заповед, главорезите измъкнаха възрастната жена навън и я помъкнаха надолу по стълбището.
В стаята нахлу екипът за обискиране.
Както се очакваше, откриха предавателя за броени секунди, аматьорски укрит в шкаф с фалшиво чекмедже, който вероятно беше любимата антика на възрастната дама.
Още един.
Хайнис остави екипа по доказателствата да прави снимки и слезе по стълбището.
Дотук шест. Още два.
Приблизително в един и същи момент Имперското разузнаване извърши над 12000 нахлувания. Минаха години за идентифицирането на таански агенти под дълбоко прикритие в главните светове. Но накрая всички бяха арестувани почти едновременно.
Хайнис изпитваше към себе си и към работата си дори още по-силно отвращение, отколкото след официално одобрените „изчезвания“, на които беше свидетел след провала на конспирацията, сложила началото на войната.
Щяха да поставят агентите под карантина, след което да им предоставят простичък избор: или да ги дублират, или да ги екзекутират. Военновременните наказания за шпионска дейност не се променяха.
Номерът мина. Почти веднага таанското разузнаване започна да получава абсолютно фалшиви сведения. Малкото агенти, които Империята не залови и които продължиха да изпращат точна информация, бяха заточени като двойници. Впоследствие бяха заловени, осъдени и екзекутирани наред с онези, които предпочетоха да останат патриоти на каузата си.