Рекапитулацията беше, че грижливо изградената таанска шпионска мрежа се превърна в едно от най-смъртоносните оръжия на Империята.
34.
Старши подофицер Алекс Килгър едва не изпадна в шок, когато разбра, че не само са го чули да се изказва зле по адрес на Вечния император, негов шеф за вечни времена, но и че въпросният Император присъства лично.
Императорът си позволи мразовита усмивка.
— Благодаря ти за сведенията, господин Килгър. Вероятно ще се съгласиш да отидеш в съседната стая, където ще ти бъде предоставена допълнителна информация.
Алекс отдаде безмълвно чест и мина вдървено през посочения му изход, който се отвори пред него и се затвори със съскане зад гърба му.
— В такива времена — отбеляза Императорът — човек си позволява подобни дребни шегички. Налей стрегг, приятелю.
Стен послушно отиде до бюфета и наля две чаши от питието, на което беше научил Вечния император преди години.
После поднесе напитката на Императора, който се беше разположил в едно кресло, вдигнал крака върху масичката.
— Чин-чин. — Императорът вдигна чашата си. Стен само измърмори и отпи. — Искам вие, двамата главорези, да се върнете на Хийт.
— Слушам! — отговори Стен, след като питието прочисти вътрешностите му. — Само че… когато тръгнах оттам, някои хора живо… се интересуваха от мен.
— Вече не се интересуват — каза Императорът. — Някой, вероятно впечатлен от очарователната ти усмивка, е внедрил вирус в централния компютър на таанците. Изглежда, никога не е съществувало лице на име Стен, нито пък някакъв си пожарникар Хорацио. Няма нито идентификационни номера, нито затворнически досиета, няма нищо. Някаква идея кой би могъл да е този неизвестен доброжелател?
Стен нямаше ни най-малка представа.
— Запали свещ на светеца-покровител на програмистите тогава. Който и да е той. Все едно. Ако тези обстоятелства са верни, би ли желал да се върнеш на Хийт? Питам те откровено. Предполагам, вече си се сетил какво ще е следващото ти назначение, ако ми кажеш да си гледам работата.
Стен не се беше сетил.
— Ами — предположи той, — сигурно ще стана капитан на някоя гемия някъде.
— Адмиралите не командват гемии.
— Ами какво? — измърмори Стен.
Императорът се усмихна.
— Липсва ти всякаква наблюдателност, Стен. Помисли! Колко от моите гурки с глупав и нелеп вид с бели ръкавици имаше на платформата, когато стъпи на нея?
Осем, спомни си изведнъж Стен.
— Точно така. Четири пича, ако си просто офицерче. Осем, ако ти туря още една звезда на пагончето.
Без да чака покана, Стен се надигна, наля си още една чашка стрегг, обърна я на един дъх и отново я напълни, докато се съвземаше.
— Ако не се върнеш на Хийт, ще получиш ескадра разрушители и може да станеш още един от многото смели командири, които ще получат няколко хубави медала и с които ще се гордея открито по риалитата. Стен, не мога да се оплача от липса на герои. Но имам нужда от човек, който е наясно с това, което се случва на терена на врага.
Ескадра разрушители, помисли си Стен. И звезда. Това беше повече, отколкото си беше мечтал. Преди години бе решил да стане професионален боец. В края на краищата смяташе, че ще получи ако не надгробен камък, поне някоя достойна за уважение рана и ще се пенсионира като полковник — а като се вземе предвид обучението му във военноморските сили, като председател на яхтклуб.
Императорът наля чашката си. Мълчеше.
Разбира се, продължи размишленията си Стен, бих могъл сериозно да поразритам таанците. Зная как функционира това, което минава за техен интелект. Начело на боен кораб мога да направя всеки таански кораб или формация на пух и прах. Но, както вече каза Императорът, има и други, които могат да го направят.
— Защо? — попита той с толкова безизразно лице и глас, сякаш се обръщаше към някой таански надзирател.
— Агентите, с които разполагам на Хийт, са чиновници. Моите тъпи мрежи са на ниско ниво и, предполагам, дублирани от таанците. Това е един от проблемите. Твоят дундест колега може да ги поразтръшка, ако реши да се върне. Имам нужда от някой, който да действа на Хийт като мой личен агент. Вече сме стигнали, съгласен съм, ако не началото на края, то поне края на началото. Търся някой, който да може да шпионира и същевременно да се държи като дипломат. Между другото, не те превъзнасям. Ти си поне с един век по-млад и с няколко акции повече изцапан с кръв от представата ми за идеалния човек. Махони от времето, когато си го срещнал за първи път на Вулкан — не се изненадвай, малко поопресних паметта си предварително, — би бил идеалният. Но той е старичък и прекалено добър като командир на флота, за да го хабя на Хийт. Не се обиждай. Достатъчно приказки изхабих, докато си мислиш. Време е за решение!