Стен вече го бе взел. Освен че вероятно щеше да е по-полезен на Хийт, отколкото като самодоволен командир на разрушител, имаше и някои неща, с които искаше да се занимае лично. Например затворниците в Колдиез.
— Благодаря, адмирале — каза Императорът, без да дочака отговора му. — Пичовете от разузнаването ще те инструктират и ще подготвят плана за проникване.
Стен стана.
— Предпочитам сам да реша как да проникна там.
— Изборът е твой. Както вече казах, този път единственият ти началник съм аз. Всички заповеди, които ще получаваш, ще са от мен. Как ще ги изпълняваш и дори дали ще ги изпълняваш е твой избор. Ти си човекът, който върши работата. О, да, за малко да забравя. Махони предаде за теб нещо, което може да ти е от полза. Каза, че в Колдиез имало един затворник. Соренсен, ако не се лъжа. Така ли е?
Стен кимна. Спомняше си много добре усмихнатото лице на фермера. Двамата с Алекс бяха спорили часове дали Соренсен е боен компютър на „Богомолка“.
— Така — продължи Императорът. — Махони каза да ти предам, че кодовата дума на Соренсен е „Сайдер“. Дано да свърши работа.
Ако стигнеше до Колдиез, това щеше да свърши доста работа. Стен се усмихна. Но Императорът още не беше приключил.
— Една услуга?
Стен зачака.
— Ако решиш да свалиш тъпото правителство, недей да слагаш на власт някой антропоид, който обича стрегг и не говори на моя език. Или пък ако ще го правиш, първо ме уведоми. Разбрано?
Стен се усети, че отдава чест на бързо затварящата се врата.
Оставаше му само да получи подробните инструкции, да изслуша разясненията на Килгър по въпроса защо е добра идея да се върнат на Хийт и след това да издири Уайлд и да му каже, че времето за изчакване на неутралните контрабандисти е изтекло.
35.
Волмер, медиен магнат и член на Личния императорски съвет, много се гордееше с многостепенните си умствени способности.
Можеше да стои съвсем невидим в някой тъмен ъгъл на бушуващия „Варварски ад“, един от най-шумните барове край доковете на Соуард, пристанищен град на Първичен свят, и да размишлява по сериозни въпроси, без да се смущава от шума, незабележим за останалите посетители.
На едно ниво обмисляше какво би могла да му донесе тази нощ. Не беше чувал израза „полиморфно перверзен“ и щеше да му е доста неприятно, ако чуеше някой да го използва по негов адрес — разбира се, след като провереше значението на думата „полиморфен“.
Но това беше само едното ниво. С несметно богатство и възможности да плаща за безопасен, чист и спокоен секс от всякаква категория, той намираше за по-интересно да търси партньорите си сред измета. За него да свърши размазан в някоя канавка, пребит или измъчван беше също толкова удовлетворяващо, колкото и това да се събуди до невероятно красив и ненаситен сексуален обект. Това бе неговият таен живот, който само два процента от топрепортерите му познаваха и осмиваха. Веднъж чу слуха, че Вечният император имал същите навици, и уволни шестима журналисти за това, че не успяха да го докажат. Така или иначе, най-малко веднъж в месеца Волмер даваше по два свободни дни на телохранителите и обслужващия си персонал и се измъкваше надлежно дегизиран през един таен изход от имението си, за да потъне маскиран като „един от народа“ в бурното море на живота.
Смяташе, че успява да се смеси идеално с подземния сексуален свят и че не го приемат за нищо повече от загадъчна личност. В действителност го смятаха за перверзник. Съвсем наскоро обаче се бе разнесъл и друг слух, които щеше да доведе до определени действия точно тази вечер.
Вторият пласт на мозъка на Волмер обмисляше неотдавнашната среща на Земята със Суламора и останалите. Струваше му се, че може би е реагирал малко прибързано. Вероятно Суламора и останалите бяха обмислили бъдещите си проблеми по-внимателно от него. Вероятно не би трябвало да казва нищо или пък да прояви по-голям интерес, ако, хрумна му внезапно, изобщо ги бе чул правилно. Може би беше направил неточни заключения. Похвали се наум, че допуска всички възможности, дори тази, която не беше особено приятна за егото му.
Точно този вид мислене, каза си той, му помагаше да е толкова успешен и уважаван медиен магнат.
Така и не разбра, че служителите му го наричат Дъртия празнодумец — термин, чийто произход се губеше в праисторията на журналистиката и означаваше човек, който дрънка безсмислици и не е в състояние да вземе никакво решение.