Чу се звън на старовремски механични звънци, обявяващи пристигането на новите клиенти. Сен Клер направи знак на управителя да ги поеме. От този час на нощта гостите щяха да са просто клиенти и нямаше нужда Сен Клер да ги наблюдава.
Последва таанците в казиното. Беше време да провери как вървят нещата. Не че проверката й отнемаше много време — заведението кипеше. В края на нощта, пресметна Сен Клер, в касата й щеше да има нов рекорд по постъпления.
„Котън Клъб“ бе едно от многото казина на няколко етажа, които образуваха комарджийската ивица на район Шабоя. Но между нейния Клуб и останалите имаше две, не, три големи разлики: 1. Процентите бяха честни. 2. Процентите бяха честни. 3. Процентите бяха честни. От големия си опит Сен Клер знаеше, че печалбата от вложения процент за заведението е повече от достатъчна за всеки глупак. Всеки път, когато някой от конкурентите й обереше клиент, го губеше завинаги за сметка на Сен Клер.
Тъкмо заради нечестността на предишния собственик „Котън Клъб“ бе станал нейна собственост. Предишният собственик, както и повечето от управителите на останалите казина в района, се бе оказал неспособен да плува срещу новото икономическо течение, наложено от войната. Със затягането на механизмите на предлагането и властта, вместо да потърсят нови начини да поддържат задоволството на клиентите, казината вдигнаха процентите на машините за хазарт, докато бе станало почти невъзможно да се печели, след което затегнаха коланите, като намаляваха работното време, докато много от тях просто не затвориха врати и не напуснаха бизнеса.
Ако Сен Клер бе оглеждала положението от чисто делова гледна точка, вместо да се опитва да намери хубав и приятен начин да се скрие на най-очевидното място, докато с Л’н се спасят, пак би стигнала до същите изводи.
Войната създава недостиг, това бе вярно. Но от друга страна, недостигът означава просто че цените се покачват. Още по-важното е, че по време на война бизнесът с пороците винаги процъфтява. Това бе икономическата крива, която Сен Клер бе запомнила още преди да навлезе в пубертета.
Сей Клер пое клуба само няколко седмици, след като двете с Л’н избягаха.
Самото бягство им отне много малко време. Сен Клер бе зарязала плана да бъде богата кучка, преследваща плячка, още в момента, в който реши, че единствената възможност на Л’н да оцелее е да бъде нейна съучастничка в бягството. Трябваше да се довери на късмета и да импровизира. Никой фалшив документ за самоличност не можеше да послужи при всевъзможните обстоятелства, в които можеха да попаднат, затова тя не носеше никакви документи.
Блъфирането щеше да е визитната й картичка.
Щом излязоха от тунела, незабавно тръгна към най-близката гара на гравитационния влак. С поведение на човек, нетърпящ никакво възражение, принуди чиновника на гишето да й продаде билет за първа класа право до центъра на града без необходимите документи.
— Разрешително за пътуване? Порционна карта? Приятелю, забрави ли, че вече ти обясних, че съм ги загубила? Сигурно очакваш да страдам заради безотговорността си, а? Добре тогава. Щом това те прави щастлив, страдам! Виждаш ли как страдам? — Тя събра дланите си в молитвен жест и леко сведе глава пред чиновника. — Ето! Надявам се, че вече си доволен. А сега ми дай тия проклети билети!
Пълната липса на раболепие в поведението й окончателно сащиса чиновника. Ако се съдеше по дрехите й, очевидно беше адски богата. Или пък любовница на някой таански офицер, чийто чин изобщо не би искал да узнае. Даде й билетите, без дори да пита защо са и необходими два. Реши, че има нещо общо с дребното странно розово космато създание, с което беше. Понякога богаташите наистина купуваха места и за домашните си любимци.
А после, докато генераторите на гравитационния влак извиваха в остър писък, Сен Клер и Л’н чуха високоговорителите на гарата да изпращяват. Последваха резки заповеди. Пронизителният звук на генераторите стихна до тихо жужене. След това до ушите им стигна тропот на тежки стъпки. Сен Клер се зарече да не вдига очи, когато чу властен глас да разпитва със строг тон пътника пред нея. Усети, че Л’н трепери от страх, и прокара разсеяно пръсти през козината й, за да я успокои, но това не помогна особено.
Властният глас крещеше. Пътникът хленчеше. Л’н се задави от тихо стенание. Сен Клер се вторачи против волята си… право в очите на облечен в черна униформа таански главорез.