Никога нямаше да забрави тези очи. Имаха цвета на дънна риба. Сякаш я поглъщаха. След това Л’н. И отново нея. Рибоокият пусна документите в скута на пътника и тръгна право към нея. Сен Клер се опита да се усмихне с подобаваща за ролята й надменна усмивка — поне се надяваше да е такава. Подготви се да бръкне в джобовете на роклята си, за да потърси несъществуващите документи.
Мъжът спря точно пред нея. И се приведе напред. След това изненадващо се усмихна широко — видяха се отвратителни черно-жълти проядени зъби.
— Мац-пис-пис — измърмори той. — Мац-пис-пис.
След което започна да гали и пощипва Л’н!
— Виж ти! Страхотно животинче! Каква порода е? Обичам котките! С жената имаме над трийсет. Ха! Може да се каже, че сме тяхна собственост, нали?
И не преставаше да гали и пощипва Л’н. Сен Клер издаде нещо средно между смях и сподавен плач; опитваше се да втълпи на Л’н: „Мъркай, по дяволите, мъркай“.
И Л’н замърка, спасявайки по този начин собствения си живот и живота на Сен Клер в този може би единствен случай на телепатия между различни видове в историята на Империята.
А след като започна да мърка, не спря по време на целия разговор. Сен Клер лъжеше. Рибоокият се съгласяваше. След известно време той й махна с ръка да не се притеснява, докато тя се преструваше, че търси несъществуващите си документи, и си тръгна ощастливен с една чудесна история таанец. Щеше да я разкаже на чудесната си таанска съпруга.
— Вече може да спреш да мъркаш — прошепна накрая Сен Клер на Л’н.
— Няма да го направя дори с риск за живота ти — прошепна й Л’н. — Смятам да продължа да мъркам поне през следващите петдесетина години. И ти би трябвало да мъркаш, ако знаеш какво е добро за теб.
Сен Клер осъзна, че Л’н не е разбрала, че са я взели за домашен любимец. И слава Богу. Щеше да изчака, преди да осведоми косматата си приятелка по въпроса. Но, Боже Господи, каква ли експлозия щеше да последва, щом разбереше!
По-късно, след като Сен Клер обясни и изтърпя гнева й, не можа да се сдържи да не попита:
— Преди това знаеше ли да мъркаш?
— Не — отвърна Л’н. — Нито пък бях чувала за котки!
— Тогава как…
Л’н помръдна пухкавото си розово рамо.
— Не зная. Просто се съсредоточих и… започнах да мъркам, по дяволите! Сега ще спреш ли да дрънкаш за това, преди да ти покажа за какво могат да служат зъбите ми?
Това се оказа повратната точка в живота на доскоро срамежливото създание Л’н. Нямаше връщане назад.
Щом стигнаха центъра, Сен Клер почувства инстинктивно влечение към Шабоя. В район, в който пороците едва ли впечатляваха някого и всички бяха затънали до кръста в корупция, полицаите обикновено пренебрегваха престъпниците и техните жертви. Енергичните мерки най-често се предприемаха срещу добре познати типове, които не са „кихнали“ достатъчно, за да останат в бизнеса. Активите преминаваха от едни ръце в други и всичко си оставаше постарому.
Сен Клер намери един вертеп, в който да се заврат, и започна да обикаля. Първите ден-два си пилееше времето с игри на дребно, за да загрее и да увеличи купчинката си от активи, След това нахлу в казината. Незабелязано ги обиколи едно по едно — губеше малко на едно място, печелеше малко на друго, но задължително без да се набива на очи. Намери онова, което търсеше, в „Котън Клъб“. Оредяващата клиентела и люпещите се стени й дадоха да разбере, че заведението е на път да затвори врати. Известно време поигра на машините за зарове, които ставаха само за губене на време — наблюдаваше посетителите.
Веднага разпозна собственика. Възрастен красив мъж, обичаше да се облича доста екстравагантно. Установи, че прекарва малко време сред гостите, само когато от време на време се появеше нов очевидно заможен комарджия, за да играе с големи залози.
Собственикът го поздравяваше лично, след което двамата изчезваха към следващия етаж, където Сен Клер просто знаеше, че е сериозната игра. Дойде моментът да действа. Инвестира значителна част от съдържанието на кесията си за най-екстравагантните и предизвикателни дрехи, които можа да намери, след което се върна в казиното.
Собственикът веднага я забеляза. Последва малък флирт и размяна на повишаващи апетита реплики. И двете страни използваха леката сексуална интрига, а да изпитат комарджията в другия. Последва предложение.
Малко по-късно беше въведена в офиса на собственика. Щом влезе, се почувства като у дома. В центъра на масата беше мизата. Но не се състоеше от смешните пари, които таанците наричаха кредити. Вместо тях имаше редки скъпоценни камъни и екзотични дрънкулки от тежки минерали. Имаше и пачки наподобяващи пергамент хартийки, които можеше да са единствено имперски облигации и нотариални актове за недвижима собственост.