— Това е чудесно — каза Стен. — Едно предложение. Все още ли си лоялен затворнически надзирател?
— Мислех да…
— Недей — нареди му Стен. — Това ти гарантира великолепна и солидна самоличност. Предпазва те да не те върнат на Дрю.
Четуинд изтръпна — разбираше.
— Искаш тунел за достъп в Колдиез?
— Научил си си урока.
— Хм. Нещо друго?
— Нищо. Само продължавай да продължаваш. Ще се свързвам с теб от време на време. Ако ти трябва още златце, само кажи.
Четуинд се замисли.
— Колко дълбока е кесията ти?
— Колко широка е Империята?
Беше точният отговор. Стен беше готов да даде на Четуинд или на който и да било друг таанец безкрайно количество парични единици — безупречно подправени единици, — които допълнително да увеличат инфлацията на икономиката. На всеки пет хиляди банкноти една имаше повтарящ се сериен номер. Когато две от тези банкноти, перфектни образци от таанската валута, се появяха в банкова клирингова къща, щеше да настъпи ад. Което допълнително щеше да подрони доверието на таанците в собствената им парична система.
Стен се надигна.
— А, има още нещо. Не пращай да ме следят. И не се вясвай в приятния ми спокоен дом. — Посегна и щипна Четуинд по бузата. — Искам да си моята тайна любов. А и ще изглеждаш адски глупаво с картонче на палеца на крака.
И изчезна.
Сен Клер подреждаше систематично върху бюрото си отметките, надраскани в различни моменти на отчаяние и благоразумие. Младата жена на канапето ридаеше конвулсивно.
— Хайде стига — каза Сен Клер.
Отиде до барчето, наля една чашка и изчака, докато жената я пресуши.
— По-добре ли си?
Жената кимна.
— Постави се в моето положение — започна Сен Клер. — Разбира се, че не си знаела какви ги вършиш. Мейд, и аз съм се забърквала в подобни проблеми като млада.
Разликата във възрастта им беше не повече от три-четири години, но Сен Клер познаваше сценария.
— И не можеш да платиш. А ако поискаш пари от семейството си, ще те изхвърлят на улицата. Баща ти, изглежда, не проявява особено разбиране, Ако бяхме в риалити, сега щях да си суча мустаците и… какво ли щях да направя? Да ти предложа да предоставиш услугите си на някои от по-възрастните ми гости, тъй като си твърде млада и привлекателна? Или да откраднеш семейните бижута? Не. Сетих се. Да ми предоставиш всичките си семейни тайни. Изнудване, ето така стават нещата в риалитата. Нищо чудно, че не съм гледала нито едно от години. Аз обаче съм лоялна таанка. И няма да си позволя нито една от тези глупости. Мейд, бих искала да си ми приятелка. Винаги съм се ласкала от обстоятелството, че жена от твоята каста прави чест на заведението ми с присъствието си. Фактът, че в миналото имаше невъобразим късмет на масите, не променя това. Но… — Сен Клер въздъхна и събра отметките на купчинка. — Освен това съм и човек на бизнеса. Честно казано, не зная какво да правя. Мога да скъсам тези хартийки… — Тя направи пауза и Мейд я погледна с надежда. — Но в такъв случай ще съм принудена да наредя да не те пускат повече тук. А още по-неприятното е, че по силата на подписаното от мен споразумение ще съм принудена да споделя случилото се със Съвета за сигурност на собствениците на казина. За теб би било неприятно да попаднеш в черния списък на заведенията на Хийт. — Сен Клер се престори на дълбоко замислена. — Чакай. Хрумна ми нещо. Аз съм хазартна натура. Като теб. Но обичам предимството да е на моя страна. Пак като теб.
Жената поруменя — не искаше да си припомни случая, когато се беше опитала да използва подправени зарове.
— Конгломератът на баща ти произвежда редки метали. От известно време проявявам интерес към бизнес инвестиции. Може би ще ми разкажеш как се развива бизнесът на баща ти. Нищо специфично, разбира се, а само някои от онези любопитни подробности, които ориентират един инвеститор. Например зная, че много от металите се изнасят от системата. Но къде?
Мейд вдигна очи към усмихнатото откровено лице на Сен Клер и простена:
— Така няма да стане, Мишел, Не разбирам нищо от бизнес. Питаш ме къде отиват металите. Не мога да ти кажа. Единственото, което зная, е, че татко постоянно се оплаква, че му се налага да ходи до някакво място, което се казва Ейра… Ейрабус, където е гадно и студено и татко казва, че не се отнасят с дължимото уважение към благородниците. Разбираш ли? Искам да ти съдействам, но наистина не зная нищо.
Еребус. Отдавна пазената в тайна секретна корабостроителница на таанците. Тази информация за Императора беше равностойна на доход за цяла година.
— Е, добре — каза Сен Клер. — Опитахме. Виж сега, ето какво ще направим. Ще запазя бележчиците. И лично ще ти гарантирам открита линия за, да речем, още десет хиляди единици. Късметът ти все ще се промени — може би следващия път аз ще моля теб. Мейд, това става с моята лична гаранция. Направи ми една услуга. Като комарджия на комарджия? Престани да удвояваш залога, когато губиш. Начинът да се измъкнеш е да удвояваш, когато печелиш.