Мейд реагира така, сякаш Сен Клер й връчи шестте загубени Божи заповеди. Сен Клер знаеше, че съветът й няма да бъде спазен. Сега трябваше само да измисли как да я доведе до такова объркване, че никога да не проумее кога е загубила следващите десет бона.
Беше прекалено хубаво, за да е вярно.
— Прекалено гот да’й за вярване — си мърмореше Килгър, докато наблюдаваше навъсено парка от позицията си под една изоставена гравитационна шейна. Изоставена, започваше да разбира той, поради течовете в смазочната й система — маслото капеше по костюма, който според него му отиваше доста добре.
Контактът беше осъществен твърде умело, призна Алекс.
Един от агентите му — доста надежден поне допреди десетина минути — беше попитал Килгър дали се интересува от разговор с някакъв незначителен чиновник от счетоводството на таанския флот. Човекът бил разстроен, твърдеше агентът, защото го прескочили при повишенията. Бил готов да предаде срещу твърди имперски кредити списъка на личния състав на всяко подразделение на флотата във всяка точка на Таанската империя.
Срещата беше уговаряна и отменяна вече два пъти, вероятно поради параноята на чиновника. Дано третият път бъдеше успешен.
Трябваше да се срещнат минути преди полицейския час в един парк, който на Алекс му приличаше повече на празен парцел. Парите щяха да са в замяна на пълния списък на оперативния персонал на Таанския съвет.
Чиновникът беше предупредил, че ако в момента на срещата в парка се появи и трети човек, отново ще изчезне.
Наистина прекалено хубаво.
Килгър пристигна няколко часа преди уговорения час, за да огледа парка и сградите наоколо. Стори му се твърде любопитно, че всички в апартаментите край парка, изглежда, много се интересуват от риалита и могат да си позволят нови приемателни антени по покривите.
След това нае един пияница. Купи му две бутилки долнопробно вино и му каза, че ще му даде още две, ако ги изпие в парка.
След това пропълзя под гравитационната шейна и зачака.
Около час преди срещата край площада паркираха няколко много изпотрошени превозни средства. Нуждаеха се от анодиране и измиване, но бяха оборудвани с много лъскави генератори „Маклийн“.
Е, добре.
На Килгър му се искаше да се навърта наоколо, докато чиновникът се появи, след което да види как седем-осем милиона таански контраразузнавачи връхлитат изневиделица припадналия на пейката нещастен пияница и се опитват да го подложат на строг разпит.
Само че последното действие обикновено не отговаряше на очакванията. Килгър се плъзна — в буквалния смисъл — изпод шейната, пропълзя приведен зад ъгъла и се отдалечи от местопроизшествието.
Добър опит, момчета. Но недостатъчен за Оскар.
Килгър се запита кой по дяволите е този шибан Оскар, след което се запъти към „Котън Клъб“, за да се обезмасли.
На старши капитан (от разузнаването) Ло Прек му бяха нужни три опита, преди лорд Вихман да го приеме.
Първият опит беше отхвърлен, след като изкара дяволите на Вихман. Адютантът на Вихман — както той наричаше техническия си секретар — уведоми шефа си, че някакъв капитан от разузнаването моли за среща с лорда.
Вихман, макар и смехотворно честен, пребледня. Твърдеше се, че ако му бъде заповядано, един офицер от разузнаването може да обвини дори собствената си майка и да я принуди да направи самопризнания на видео.
Все пак капитанът не разполагаше с официално разрешение.
Молбата му беше отхвърлена.
Когато постъпи втората молба, Вихман нареди на секретаря си да провери миналото на офицера.
Прегледа с интерес фиша, възхищавайки се на препоръките и очевидните способности на Ло Прек, но не намери основателна причина да пилее скъпоценното си време.
На третия път късметът на Ло Прек проработи. Вихман се чувстваше отегчен и му беше твърде досадно да гледа последните икономически предвиждания — пак понижени, — както и обясненията защо нещата ще тръгнат нагоре в най-кратки срокове.
Ло Прек може и да беше вманиачен, но знаеше как да изложи случая.
Вихман го изслуша с нарастващ интерес.
Капитанът бе категоричен, че един човек, бивш военнопленник във ваканционния затвор на Пастур, се намира на свобода на Хийт. Преди да го заловят, вече бил нанесъл много вреди. По дяволите — вреди! Поражения!