Може би малко преувеличено, но все пак…
Сега лицето Стен се намирало на свобода в нелегалност в обществото на Хийт. Подготвяло нов удар. Както каза Ло Прек, вече имало случаи на саботаж, шпионаж и всеобщи антивоенни настроения по другите планети.
Вихман прегледа набързо микрофиша, които му предостави Ло Прек, и се удиви. Този таански офицер самостоятелно и на практика в отпуск от частта, в която беше назначен, беше успял да събере огромно количество данни без никакви средства освен тези, които можеше да ползва назаем.
Невероятно.
Вихман взе решение. Прецени че Ло Прек е смахнат. Имперецът, както там му беше името, или изобщо не беше съществувал, или се беше удавил в някоя канавка. Но би бил твърде полезно да разполага с такъв всеотдаен тип, който да събира доказателства за всичко, което не върви както трябва — „боклукчийска кофа“, както беше чул да го нарича вечно-недостатъчно-проклетият Император.
Вихман вдигна очи от екрана и се усмихна.
— Капитане, мисля, че определено мога да се възползвам от човек с вашия калибър.
39.
Ескадрата разрушители на адмирал Мейсън удари с пълна сила цяла планета. Планетата беше родният свят на таанците Хийт. Докато първите аларми се включат, нажежените носове на корабите вече пореха атмосферата.
Екипажите на противовъздушната отбрана, свикнали повече да позират по церемонии и да полират медни инструменти, се втурнаха презглава към бойните станции, като се мъчеха да си припомнят процедурите по засичане и обстрелване на реални цели. Никои от екипажите загубиха ценни минути в търсене на офицерите, у които беше кодът за зареждане на бойните ракети.
Цивилните отговорници по противовъздушната отбрана затършуваха из чекмеджетата в търсене на лентите си за ръка и каските и запрелистваха отдавна раздадените им брошури, за да разберат какво точно се иска от тях.
Предупреждението за нападението заля като вълна хиляди канали, след това беше отменено, а след това препотвърдено. Работниците на Хийт се втурнаха като подплашени овце към убежищата, които до този момент бяха единствено обект за насмешки след поредната тренировка, която се възприемаше като още един начин да си навлечеш неприятности с полицията, ако не изпълняваш заповедите и незабавно.
На трите ескадри прихващачи край столицата, по-добре запознати с осигуряването на церемониален ескорт на кораби с високопоставени персони, им отне цели петнадесет минути, за да се вдигнат във въздуха.
Докато излети първата ракета и открие огън първото оръдие, разрушителите вече бяха напуснали атмосферата с включени на пълна мощност двигатели АМ2.
Рейдът беше старателно замислена еднократна операция. Флотилията на Мейсън, екипирана с всички известни електронни клопки, заредена с допълнителни резервоари и използваща таански кодове, разшифровани след разгрома при Дюрер, се промъкваше в продължение на седмици през Таанската империя.
Вечният император направи две изявления. Първото всъщност го направи разрушителят на Мейсън „Бърк“, като изстреля една изработена с любов чудовищна ракета.
Беше тънка като игла, с фини стабилизатори при главата и опашката. Задвижващата с АМ2 степен беше заимствана от торпедо „Кали“ и почти моментално изстреля ракетата до максималната й скорост. Бойната глава с тонове неядрен експлозив се намираше доста зад конусовидния нос, който представляваше солидна маса Империум X.
Шест отделни насочващи системи, използващи всичко от инерционна навигация до предвоенни карти на улиците на столицата, обезпечаваха гаранцията, че ракетата няма да пропусне целта си.
И тя не я пропусна, а удари право в центъра на помещенията на Таанския съвет. Без да последва нищо особено.
Командващият охраната на двореца успя да се надигне от земята, където се беше стоварил от първоначалния шок, да се съвземе и да се ухили широко на заместника си.
— Смотаните имперци. Цялата тази гюрултия, заради един калпав снаряд…
Който експлодира.
Ракетата беше проникнала на триста метра под земята, като бе нагънала конусовидния си нос от Империум X, преди да задейства детонаторът.
Дълбоката подземна експлозия образува кратер.
Оригиналният проект на ракетата беше еони години древен и забравен като любопитна бележка под черта след настъпването на епохата на чудовищните ядрени мощности. Създателят й, някой си Барне Уолис, я описваше като „земетръсна бомба“ — неточно, макар и впечатляващо определение. По-точно бомбата беше предвидена да „се замаскира“ — да навлезе дълбоко под земята, без да разруши повърхността й. След което да се взриви.