Очите на Криси Андрюз бяха затворени и миглите се открояваха върху кожата й, бледа като декемврийски облак. Не изглеждаше в покой въпреки позата си. Устните й бяха нюанс на синьото и бяха разцепени вероятно от нечий юмрук, тиган или каса на врата. Гънките на чаршафа, стигащ до шията й, скриваха повечето белези от душене.
— Знам кой го е направил — заяви Хекс.
— За да сме наясно, потвърждавате, че това е Криси Андрюз, така ли?
— Да. И знам кой го е извършил.
Детективът кимна към служителя, а той покри лицето на Криси и затвори завесите.
— Приятелят й ли?
— Да.
— Дълга история на домашно насилие.
— Прекалено дълга. Но сега всичко приключи. Мръсникът най-накрая довърши делото си.
Хекс изхвърча през вратата обратно в чакалнята и на детектива му се наложи да тича, за да я догони.
— Почакайте.
— Трябва да се връщам на работа.
Когато се втурнаха в коридора на сутерена, детективът я принуди да спре.
— Искам да сте наясно, че провеждаме сериозно разследване за убийство и ще се отнесем към всеки заподозрян по съответния законов ред.
— Сигурна съм в това.
— Вие свършихте вашата част. Сега трябва да ни оставите да се погрижим за нашата част и да задействаме процедурата. Оставете ни да го открием. Не предприемайте нищо.
В съзнанието й изникна образът на косата на Криси. Много държеше на нея. Винаги я прибираше назад, после приглаждаше всяко косъмче и нанасяше лак за коса, докато не я направеше гладка като дъска за шах.
Също като на Хедър Локлиър в „Мелроуз плейс“.
Косата под чаршафа беше сплескана и разделена на две, вероятно заради чувала, в който бе транспортирана.
— Свършихте вашата част — повтори Де ла Крус.
Не, още не го беше направила.
— Лека вечер, детектив. И успех в откриването на Грейди.
Той се намръщи, но после очевидно се върза на номера й с доброто момиче.
— Имате ли нужда да бъдете откарана?
— Не, благодаря. Не се тревожете за мен. — Тя се усмихна сковано. — Няма да сторя нищо неразумно.
Беше наистина умен убиец, тренирана от най-добрите. И „око за око“ за нея не беше просто фраза.
Хосе де ла Крус не беше атомен физик или член на Менса. И не си падаше по облозите, но не само защото беше католик.
Нямаше нужда от облози. Инстинктите му бяха като на гадател пред кристална сфера.
Така че беше напълно наясно какво прави, когато последва госпожица Алекс Хес извън болницата, спазвайки дискретна дистанция. След като премина през въртящата се врата, тя не се насочи наляво към паркинга, нито надясно към стоянката за таксита. Продължи право напред, заобикаляйки колите, дошли да приберат или да оставят пациенти, както и свободните таксита. След като се добра до бордюра, тя пое към покритата с лед тревна площ и продължи да върви, пресичайки улицата, за да се озове под дърветата, посадени преди няколко години от общината, за да освежат центъра на града.
Изчезна в рамките на едно примигване. Като че никога не я бе имало.
Което, разбира се, бе невъзможно. Беше тъмно и той бе станал в четири сутринта преди две денонощия, така че зрението му бе толкова остро, колкото ако се намираше под вода.
Щеше да следи тази жена. Знаеше от личен опит колко е трудно да загубиш колега и беше повече от ясно, че я е грижа за мъртвото момиче. Въпреки всичко, последното, от което се нуждаеха, беше развилняла се цивилна да нарушава законите и дори да стигне дотам да убие главния им заподозрян.
Хосе тръгна към необозначената си кола, паркирана отзад, където стояха линейките и персоналът излизаше за почивка.
Приятелят на Криси Андрюз, Робърт Грейди, известен още като Боби Джи, наемаше апартамент месец за месец, след като тя го беше изхвърлила предното лято. Бърлогата му беше празна, когато Хосе почука на вратата около един предния следобед. Заповедта за обиск, издадена въз основа на обажданията на Криси до 911, направени през последните шест месеца, му позволи да нареди на хазаина да отключи.
Откри гниеща храна в кухнята, купища мръсни чинии в дневната и мръсни дрехи из цялата спалня. Също така и няколко целофанени пакетчета, пълни с бял прашец, който — ти да видиш! — се оказа хероин.
Приятелчето обаче го нямаше никакъв. За последно беше забелязан в апартамента предишната вечер около десет. Съседът отстрани чул Боби Джи да крещи. После вратата се хлопнала.