Според разпечатките от мобилния му телефон се беше обаждал на Криси същата вечер в девет и трийсет и шест минути.
Незабавно на мястото бяха поставени наблюдаващи в цивилни дрехи, а детективите се отбиваха периодично, но новини нямаше. Хосе бездруго не очакваше нищо ново на този фронт. Твърде вероятно беше заподозреният никога повече да не се появи в апартамента.
Така че той имаше две задачи на дневен ред: да открие приятеля и да прикачи опашка на шефката на охраната в „Зироу Сам“.
Инстинктите му подсказваха, че би било най-добре за всички, ако откриеше Боби Джи преди Алекс Хес да го е направила.
8.
Докато Хавърс преглеждаше Ривендж, Елена зареждаше един от килерите за санитарни материали, който по съвпадение са намираше до стая номер три. Струпа пакети с ластични бинтове. Направи кула от опаковани марли. Създаде истинска творба на Модиляни от кутии с хартиени салфетки, лепенки и накрайници за термометри.
Вече й свършваха материалите, когато съседната врата се отвори с изщракване. Тя подаде глава в коридора.
Хавърс имаше типичния вид на лекар с очилата си с рогови рамки, грижливо разделения на две бретон, папионката и бялата престилка. И се държеше като такъв — винаги спокоен и разумен, загрижен за персонала и оборудването, но най-вече за пациентите си. Но в този момент, застанал в коридора, той не приличаше на себе си. Мръщеше се объркано и търкаше главата си, сякаш изпитваше болка в слепоочията.
— Добре ли сте, докторе? — попита тя.
Той я погледна, а зад стъклата на очилата очите му бяха необичайно празни.
— Да, благодаря. — Той й подаде рецептата, лежаща върху медицинския картон на Ривендж. — Аз… Ще бъдеш ли така любезна да донесеш допамин на пациента, а също и две дози противоотрова за скорпиони? Сам бих го направил, но ми се струва, че трябва да хапна нещо. Мисля, че имам лека хипогликемична криза.
— Да, докторе. Веднага.
Хавърс кимна и постави картона на пациента в пластмасовата стойка до вратата.
— Сърдечно благодаря.
Лекарят се понесе по коридора, сякаш е изпаднал в транс.
Горкият мъж сигурно беше изтощен. По-голямата част от последните две денонощия беше прекарал в операционната зала, грижейки се за родилка, мъж, претърпял автомобилна катастрофа, и дете с тежки изгаряния от тенджера с вряща вода върху печката. И всичко това, при положение че не беше излизал в отпуск от две години. Винаги беше на повикване. Непрестанно на линия.
Нещо подобно на нейната ситуация с баща й. Така че знаеше отлично колко е уморен той.
В аптеката тя подаде рецептата на фармацевта, който никога не обелваше и дума извън работата и днес не се държеше по-различно. Мъжът отиде отзад и се върна с шест опаковки допамин и две дози противоотрова.
Подаде й лекарствата и постави табелка, гласяща: „Връщам се след 15 минути“, а после излезе през изрязаната до гишето врата.
— Почакай — заговори тя, като едва крепеше опаковките. — Нещо не е наред.
Мъжът вече държеше кутия цигари и запалка в ръцете си.
— Наред е.
— Не, това е… Къде е рецептата?
По лицето на мъжа се изписа гняв, задето тя го възпираше от така дългоочакваната цигара, но нея не я беше грижа.
— Дай ми рецептата.
Фармацевтът се върна ядосано зад гишето и последва яростно ровене сред бумагите, като че се надяваше да запали пожар, триейки рецептите една в друга.
— Изписани са шест опаковки допамин. — Той обърна бланката към нея. — Виждаш ли?
Тя се наведе. Със сигурност пишеше шест опаковки, а не шест дози.
— Докторът винаги дава едно и също на този пациент. Това и противоотровата.
— Винаги?
Мъжът я погледна с изражение, което просто крещеше: „Ще ме оставиш ли на мира?“, и заговори бавно, като че тя не владееше английски достатъчно добре.
— Да. Обикновено докторът сам взима лекарствата. Това задоволява ли те или искаш да повдигнеш въпроса пред него?
— Не искам… и благодаря.
— Съвсем за нищо. — Той хвърли рецептата обратно в купчината и се втурна навън, очевидно разтревожен, че може да й хрумне някоя друга мъдра идея за разследване.
Що за състояние изискваше 144 дози допамин? И противоотрова?
Освен ако Ривендж не се канеше да предприеме безкрайно дълго пътуване извън града. До някое враждебно място пълно със скорпиони, все едно излязло от филма „Мумията“.