Леш протегна своята и почувства как по нея премина електричество, когато дланите им се докоснаха.
— Да. Добре. Ще ви известя.
16.
Тя беше с него, о, боже, най-накрая отново беше с него. Тормент, син на Харм, беше гол и притиснат към тялото на неговата възлюбена, чувстваше копринената й кожа и чуваше стоновете й, когато ръката му се плъзна по гърдите й. Червена коса… Червената й коса се стелеше навсякъде, върху възглавницата, на която я беше положил и по белите чаршафи, ухаещи на лимон… червената й коса се беше увила и около масивната му ръка.
Зърното й беше набъбнало заради кръгообразните движения на палеца му, а устните й бяха меки под неговите, целуващи я пламенно и бавно. Когато започнеше да моли, той щеше да се претърколи върху нея, да проникне дълбоко и да се притисне силно към нея.
Тя обичаше тежестта му върху себе си. Харесваше усещането, че я покрива. В съвместния им живот Уелси беше независима жена с изявено самочувствие и инат, достоен за булдог, но в леглото предпочиташе той да е отгоре.
Той плъзна устни към гърдите й, засмука зърното й, а после продължи с нежни целувки.
— Тор…
— Какво, лийлан? Още ли? Може би ще те накарам да почакаш…
Но не можеше. Погледна към нея и започна да гали бедрата и корема й. Тя започна да се извива, а той облиза шията й и отърка кучешките си зъби във вената й. Не можеше да дочака да се нахрани. По някаква причина жадуваше за кръв. Може би се беше бил много.
Тя зарови пръсти в косата му.
— Пий от вената ми…
— Още не. — Сладостта от очакването щеше да го направи още по-хубаво. Колкото повече му се искаше, толкова по-опияняваща беше кръвта.
Премести се нагоре към устата й и я целуна още по-страстно от преди, езикът му проникна навътре, докато търкаше члена си в бедрото й като обещание за друга още по-дълбока инвазия. Тя беше истински възбудена и ароматът й се носеше наоколо, примесен с този на чаршафите, и караше кучешките му зъби да се удължават, а членът му да потръпва.
Неговата шелан беше единствената жена, която познаваше. И двамата бяха девствени в първата им нощ, когато се обвързаха и той никога не беше пожелавал друга.
— Тор…
Боже, обичаше плътния й тембър. Обожаваше всичко у нея. Бяха обещани един на друг още преди раждането им и когато се срещнаха, се влюбиха от пръв поглед. Съдбата се беше оказала толкова благосклонна към тях.
Той плъзна ръка към талията й и тогава…
Спря, осъзнал, че нещо не е наред. Нещо…
— Коремът ти… Коремът ти е плосък.
— Тор…
— Къде е бебето? — Той се отдръпна, изпаднал в паника. — Ти беше бременна. Къде е бебето? То добре ли е? Какво е станало… Ти добре ли си?
— Тор.
Тя отвори очи, в които се беше вглеждал в продължение на сто години. Тъга, каквато те кара да искаш да не си се раждал, стопи сексуалния копнеж, изписан на красивото й лице.
Тя протегна ръка и я положи на бузата му.
— Тор…
— Какво се е случило?
— Тор…
Влагата в очите й и потрепването на прекрасния й глас го съсичаха на две. И после тя започна да се отдалечава от него, тялото й изчезваше при допира му, червената й коса, изящното й лице, изпълнените с отчаяние очи избледняваха и пред него останаха само възглавниците. Накрая лимоненият мирис на чаршафите и нейният прелестен аромат напуснаха ноздрите му, оставяйки го без нищо.
Тор се изправи в леглото, сълзите бликаха от очите му, а болката в сърцето му беше такава, все едно някой бе впил нокти в гърдите му. Като дишаше на пресекулки той притисна гръдната си кост с ръка и се опита да изкрещи.
От устата му не излезе и звук. Нямаше достатъчно сили.
Строполи се обратно на възглавниците, обърса мокрите си страни с треперещи ръце и се опита да се успокои. Когато най-сетне успя да си поеме дъх, се намръщи. Сърцето му прескачаше в гърдите и не толкова биеше, а по-скоро пърхаше и без съмнение тъкмо неравните му спазми предизвикваха този мъчителен световъртеж.
Вдигна тениската си и се втренчи в отпуснатите мускули и топящото се тяло. Пожела си организмът му да продължи да губи сили. Пристъпите продължаваха да прииждат с увеличаваща се честота и интензивност и той искаше най-накрая да си свършат работата, та да се събуди мъртъв. Самоубийството не беше решение, ако искаше да отиде в Небитието и да се събере с обичаните от него, но се надяваше, че е позволено да се занемариш до смърт. Което формално погледнато не беше самоубийство, както ако си теглиш куршума, нанижеш примката около врата си или си прережеш вените.