Трез се появи под формата на леденостуден полъх, носещ се откъм края на пътеката.
— Здравей, приятелю — поздрави го Рив тихо.
Гласът на Трез долетя право в главата му, а изтъканото му от сенки тяло се кондензира в проблясваща вълна.
Действай бързо с нея. Колкото по-скоро получиш онова, което ти е нужно след това, толкова по-добре.
— Колкото време отнеме, толкова.
По-скоро. По-добре.
— Ще видим.
Трез изруга, отново се сля със студения порив на вятъра, стрелна се напред и се скри от погледа му.
Истината бе, че колкото и Рив да мразеше да идва тук, понякога не искаше да си тръгва. Обичаше да наранява Принцесата, а и тя беше добър противник. Умна, бърза, жестока. Бе единственият отдушник за лошата му страна и също както атлет, копнеещ за тренировки, той трябваше да практикува.
А може би беше точно като с ръката му. Чувстваше се добре, задето е забрала.
Рив зави по шестата пътека вляво и пое по алея, широка колкото за един човек. Не след дълго пред погледа му се изпречи бунгалото. На ярката лунна светлина цветът му наподобяваше вино розе.
Когато стигна до вратата и протегна лявата си ръка, за да хване дървеното резе, той се замисли за Елена и за това колко се беше разтревожила за ръката му, дори му се беше обадила.
За един кратък миг на слабост звученето на гласа й изпълни ушите му.
Не разбирам защо не се грижиш за себе си.
Вратата беше изтръгната със замах от хватката му и се блъсна в стената.
Принцесата стоеше насред бунгалото в лъскавата си алена роба, с рубини на шията и кървавочервени очи — всичко в цвета на омразата. С вдигнатата в стегнат кок коса, бледата кожа и живите скорпиони албиноси, които носеше вместо обици, тя бе изискано въплъщение на ужаса, наподобяваше кукла от традиционния японски театър, създадена от нечия зла ръка. И тя самата беше зла, враждебността й се носеше към него на талази, излъчвана от центъра на гърдите й, макар по нея да не помръдваше нито мускул, а осветеното й от луната лице да оставаше гладко, недокоснато от гримаса на недоволство.
Гласът й също бе гладък като полирано острие.
— Тази вечер в съзнанието ти го няма образа на плажа. Не, тази вечер няма плаж.
Рив бързо прикри Елена, като си представи великолепен пейзаж от Бахамите със слънце, море и пясък. Беше видял картината преди години по телевизията в реклама за „идеалното убежище“ по думите на говорителя, където хора в бански костюми се разхождаха хванати за ръка.
— Коя е тя?
— За кого говориш? — попита Рив и пристъпи вътре.
В бунгалото беше топло, благодарение на нея — малък трик с молекулярна активност на въздуха, подсилена от гнева й. Ала топлината, произвеждана от нея, не беше приятна като тази, идваща от огън, по-скоро бе като горещите вълни, които те обливат при уплаха.
— Коя е жената в съзнанието ти?
— Модел от телевизионна реклама, скъпа моя кучко — отговори той също така гладко като нея. Без да й обръща гръб, тихо затвори вратата. — Ревнуваш ли?
— За да ревнувам, трябва да бъда застрашена. А това би било абсурдно. — Принцесата се усмихна. — Но мисля, че трябва да ми кажеш името й.
— Това ли е всичко, което искаш да правим? Да говорим? — Той остави палтото му да се разтвори и притисна с ръка втвърдения си пенис. — Обикновено съм ти нужен за нещо повече от разговори.
— Така е. Най-добре и пълноценно можеш да бъдеш използван като заместител на онова, което хората наричат… вибратор, нали така? Играчка, с която жените си доставят удоволствие.
— Жена не е точно думата, с която бих те определил.
— Така е. Възлюбена би било по-подходящо.
Тя вдигна ужасяващата си ръка към кока на главата си и костеливите й пръсти с по три фаланги пробягаха по сложната конструкция. Китките й бяха по-тънки от дръжка на метла. А и тялото й не беше по-различно. Конструкцията на всички симпати беше като на шахматисти, а не като на куотърбеците в американския футбол, което се дължеше на психологическите битки, които те предпочитаха пред физическите. Облечени в робите си, те не бяха нито мъже, нито жени, а по-скоро смесен вариант на двата пола и това беше причината Принцесата да го желае толкова силно. Харесваше тялото, мускулите му, натрапчивата и брутална мъжественост. И обикновено искаше да бъде доминирана по време на секс — нещо, което със сигурност не получаваше у дома. Доколкото му беше известно, половият акт на симпатите се изчерпваше с няколко психологически превземки, последвани от два тласъка и изпъшкване от страна на мъжа. А и беше готов да се обзаложи, че чичо му е надарен колкото хамстер и топките му са с размера на гумичка на молив.