— Не се кланям пред теб, нито пред никого другиго, кучко. Така че ако си искаш торбичката, ще трябва да направиш чупка в кръста. А колкото до това, което си въобразяваш — грешиш. Няма жена в живота ми.
Тя отново го зашлеви, а възбудата се плъзна по гръбнака му и запулсира във върха на члена му.
— Кланяш ми се всеки път, когато дойдеш да извършиш жалкото си разплащане и да правиш необуздан секс. Това ти е нужно. Аз съм ти нужна.
Той приближи лице към нейното.
— Не се ласкай, Принцесо. Ти си задължение, а не личен избор.
— Грешиш. Живееш, за да ме мразиш.
Принцесата взе члена му в ръката си, а зловещите й пръсти го притиснаха силно. Когато почувства хватката й и потъркването, той беше отвратен… и все пак ерекцията му оцени вниманието, макар и той да не го понасяше. Въпреки че не я намираше привлекателна, симпатската му страна беше напълно отдадена на тази борба за надмощие и именно в това се таеше цялата еротика.
Принцесата се наведе към него и потърка с палец шипа в основата на пениса му.
— Която и да е жената в главата ти, не може да ти даде това, което постигаме заедно.
Рив вдигна ръце и ги постави от двете страни на шията на своята изнудвачка, а после я притисна с палците си, докато тя не изстена.
— Мога да отделя главата ти от гръбначния стълб.
— Няма да го направиш — произнесе тя с червените си лъскави устни, притиснати към гърлото му, а лютият пипер, който добавяше към червилото си, го изгори. — Защото ще трябва да се лишиш от това, ако съм мъртва.
— Недей да подценяваш тръпката при некрофилията. Особено когато се отнася до теб. — Той сграбчи кока й и го дръпна силно назад. — Ще преминем ли към следващата част?
— След като вдигнеш…
— Това няма да се случи. Не се кланям.
Със свободната си ръка той разкъса предната част на робата й, излагайки на показ прилепналото мрежесто боди, което тя винаги носеше. Завъртя я и притисна лицето й към вратата, докато пръстите му се ровеха в гънките от червен сатен. Мрежата, покриваща цялото й тяло, беше напоена със скорпионска отрова и докато си проправяше път към вагината й, тя се просмукваше в кожата му. Надяваше се да успее да проникне в нея, докато робата все още беше върху тялото й…
Принцесата се дематериализира, измъквайки се от хватката му и прие форма точно пред прозореца, от който Трез можеше да ги наблюдава. С едно бързо движение робата се свлече от нея, подчинявайки се на волята й и плътта й беше изложена на показ. Конструкцията й беше като на змия — каквато и бе — с много слабо тяло, а прилепналото боди изглеждаше като люспеста кожа, особено на отразената в бримките му лунна светлина.
Краката й бяха стъпили от двете страни на торбичката с рубини.
— Ще ми засвидетелстваш уважение. — Тя плъзна ръка между бедрата си и потърка женствеността си. — С уста.
Рив се приближи и коленичи пред нея. Погледна нагоре и каза с усмивка:
— А ти ще си тази, която ще вдигне торбичката.
18.
Елена стоеше пред моргата на клиниката с ръце, обгърнали тялото й, сърце в гърлото и устни, редящи молитви. Въпреки униформата си тя не чакаше тук заради служебните си задължения и надписът на нивото на очите „Само за персонал“ я спираше точно толкова, колкото и всеки друг в цивилни дрехи. Докато минутите се нижеха бавно като цели векове, тя се взираше в буквите, като че неспособна да ги прочете. Думата „персонал“ беше изписана на едното крило на вратата, а „само за“ на другото. Големи червени печатни букви. Под английския текст имаше превод на Древния език.
Аликс току-що беше преминал през тях заедно с Хавърс.
Моля те… Не Стефан. Моля те, нека неизвестният да не е Стефан.
Риданията, долетели през двойната врата с надписа, я накараха да стисне очи така силно, че й се зави свят.
В крайна сметка не й бяха вързали тенекия.
Десет минути по-късно Аликс излезе с побеляло лице, кожата около очите му беше почервеняла от многото избърсани сълзи. Хавърс вървеше зад него и изглеждаше също толкова съсипан.
Елена пристъпи към Аликс и го пое в прегръдката си.
— Толкова съжалявам.
— Как… Как да кажа на родителите му?… Те не искаха да идвам тук… О, боже…
Елена задържа потръпващото му тяло в ръце, докато Аликс не се отдръпна и не прекара ръце по страните си.