— Нямаше търпение да излезе с теб.
— Аз също.
Хавърс положи ръка на рамото на Аликс.
— Искаш ли да отнесеш тялото му със себе си?
Мъжът хвърли поглед към вратите, но устата му се превърна в права линия.
— Ще трябва да започнем с подготовката… на ритуала… но…
— Искаш ли аз да го увия?
Аликс затвори очи и кимна.
— Не можем да допуснем майка му да види лицето му. Това би я убило. Аз сам бих го сторил, но…
— Ще се погрижим за него много добре — промълви Елена. — Можеш да ни се довериш, че ще му отдадем нужното уважение и почит.
— Не мисля, че бих могъл… — Аликс погледна към тях. — Това прави ли ме лош?
— Не. — Тя стисна здраво двете му ръце в своите. — И ти обещавам, че ще го направим с обич.
— Но аз трябва да помогна…
— Имай ни доверие. — Мъжът примигна, а тя нежно го отведе настрани от вратите на моргата. — Искам да изчакаш в една от семейните чакални.
Елена придружи братовчеда на Стефан до коридор, от двете страни на който имаше стаи за пациенти. Разминаха се с друга сестра и Елена я помоли да го отведе в самостоятелна чакалня, а тя се върна в моргата.
Преди да влезе, пое дълбоко въздух и изпъна рамене. Когато бутна вратата, почувства аромата на билки и видя Хавърс да стои до покритото с бял чаршаф тяло. Краката й се преплетоха.
— Сърцето ме боли — заговори лекарят. — Много ме боли. Не исках горкото момче да вижда някого от семейството си в такова състояние, но той настоя, след като разпозна дрехите. Държеше да го види.
— Защото е искал да бъде сигурен. — И тя на негово място би имала нужда именно от това.
Хавърс повдигна чаршафа и го подгъна над гърдите, а Елена притисна уста с ръка, за да сподави ахването си.
Обезобразеното и посинено лице на Стефан беше почти неузнаваемо.
Тя преглътна веднъж. После отново. Последва и трети път.
Прескъпа Скрайб Върджин, той е бил жив само преди двайсет и четири часа. Жив някъде из центъра на града в очакване на срещата с нея. После грешен избор да поеме по една улица вместо по друга го беше довел на тази студена маса от неръждаема стомана, за да бъде подготвен за смъртния ритуал.
— Ще донеса превръзките — заяви Елена, когато Хавърс отстрани напълно чаршафа.
Моргата беше малка, съдържаща едва осем хладилни камери и две маси за аутопсия, но беше оборудвана и заредена с всичко необходимо. Церемониалните превръзки се съхраняваха в шкафа до бюрото и когато го отвори, отвътре се разнесе свежа миризма на билки. Ленените ленти бяха широки осем сантиметра и бяха навити на ролки с размер два пъти по-голям от юмрука на Елена. Накиснати в отвара от розмарин, лавандула и морска сол, те излъчваха доста приятна миризма, която обаче винаги я караше да мисли за едно и също нещо, ако я доловеше.
Смърт. Това беше миризмата на смърт.
Тя взе десет ролки и ги струпа в ръцете си, а после се върна при тялото на Стефан, което беше напълно открито с изключение на парчето плат върху слабините му.
Миг по-късно Хавърс се появи от съблекалнята в черна роба, препасана с черен колан. На масивна сребърна верига около врата му висеше остър, богато украсен инструмент, който беше толкова стар, че по извивките на филтрираната дръжка имаше почернели участъци.
Елена склони глава, докато Хавърс произнасяше традиционните молитви пред Скрайб Върджин, призовавайки за покой на душата му в нежната прегръдка на вечността. Когато той свърши, тя му подаде първата от ароматизираните ролки и започнаха да се трудят върху дясната ръка на Стефан, както се полагаше.
Докато Хавърс омотаваше стегнато плътта, застъпвайки една върху друга ленените ленти, тя държеше студения посивял крайник с цялата грижа и нежност, на които бе способна. След като го покриха чак до рамото, те преминаха на десния крак, последван от лявата ръка, а след това и от левия крак.
Когато беше повдигнат плата от слабините му, тя отклони поглед, както се изискваше, защото беше жена. В случай че тялото беше женско това не би било нужно, но в знак на уважение мъж асистент би постъпил по същия начин. Когато ханшът му беше покрит, направиха същото с гръдния кош и най-накрая с раменете.
С полагането на всяка лента миризмата на билките ставаше все по-натрапчива, докато накрая Елена имаше усещането, че не може да диша.
Или може би причината не беше ароматът във въздуха, а мислите в главата й. Щеше ли той да бъде нейното бъдеще? Би ли опознала тялото му? Възможно ли е това да беше нейният хелрен и бащата на децата й?